Живеем в много стресиращо време – работа, семейство, сметки … ВИП брадър. Медиите навсякъде ни заливат с негативизъм, пошлост, скандали … ВИП брадър. Насаждат ни се постоянно идеи за разделение – социални (бедни-богати), расови (цигани-българи), религиозни (вярващи-невярващи), … ВИП брадър. Поддържа се постоянно конфликт(и), който да държи вниманието ни ангажирано от истински важните неща.
Друго си е да живееш живот като преди 100-150 години. Работиш си спокойно на нивата по цял ден. Храната ти е натурална – без ГМО, изкуствени торове, пестициди. Е, нямаш телефони. Не пътуваш по-далеч от няколко села наоколо. Ако се случи лоша година може да гладуваш или дори да умре някой близък. Ако получиш рана и се инфектира може и да умреш. Недай си боже да се сбиеш и да получиш вътрешни кръвоизливи. Животът ти е малко еднообразен. Културният обмен е малко по-беден от сега, но пък със сигурност са живяли по-спокойно. Дали? Нещата, които съм написал по-горе са били от ежедневието на дядо ми и други прароднини от моята генеалогията. Емоциите, вълненията, притесненията не са били с по-малък интензитет, но докато тогава са били на примитивно, битово ниво (дали ще има какво да ядат) сега са вече на по-високо, интелектуално ниво – искаме повече блага, повече разнообразие. Е, може би не са били толкова стресирани – все пак са нямали … ВИП брадър.
Преди няколко дни прочетох един интересен статус на някакъв човечец в една група във фейсбук. Забелязал и похвалил как общината във Варна почиствала канафките някъде и написал, че е хубаво да отбелязваме и положителните неща макар и дребни. Не получи медал за тези си думи и даже го оплюха колко е наивен, как му замазвали очите с дреболии и, цитирам по памет, „Да ги хваля за нещо, за което си плащам данъците ли?“. Само един положителен коментар видях в цялата дискусия и ако това е представителна извадка на мисленето и отношението ни към нещата (т.е. безразлично или негативно) то няма какво да търсим вина в общината, институциите или държавата.
Представете си вашия шеф, който никога не отбелязва, когато се справите добре (макар и с по-дребни неща), но всеки път ви навиква, когато объркате нещо. Ще обичате ли шефа си? По-мотивирани ли сте да му вършите работата? Повече работа ли ще свършите? Не, не защитавам общината, а ви давам пример за елементарна психология – стимулирайте (хвалете) нещата, които ви харесват и критикувайте нещата, които не са както трябва. Как възпитаваме децата си – хвалим и затвърждаваме поведението, което смятаме, че е полезно за тях и им се скарваме ако сгафят с нещо, което би им навредило (в социален или личен аспект).
Да кажем „Браво“, „Супер си се справил“, „Благодаря“, „Добър ден“ (на близки и познати е лесно пробвайте с на непознати, а най-трудно е на себе си!) не е слабост и мекота, а израз на реалността, в която искаме да живеем. Другата реалност е хора ходещи по улиците, оглеждайки се за нередности, от които да се оплачат във фейса. Ти в коя реалност предпочиташ да живееш?
