„Не мога“ или как да избягаме от отговорност.
– Можеш ли да ми помогнеш?
– Не мога, човек. Много работа имам.
Много вероятно това сме го чували и/или казвали не веднъж (в този или сходен вариант). А замисляме ли се какво стои зад тези думи? Имаме ли смелостта да погледнем истината в очите и да не оставим на нашата персона (архитипът, който иска да се харесаме на другите) да контролира поведението и мисленето ни? Можем ли да признаем, поне вътрешно, че отказа ни няма нищо общо с моженето? И какво значение има? И дори да го съзнаваме има ли значение, че така го казваме?
„Не мога“. Кое не мога? Физически нещо ме спира? Някой друг ме е сложил в тази ситуация, в която съм в истинска безизходица?
„Ще си загубя работата така ако се съгласявам с всеки, който пожелае нещо от мен.“ – може би ще отговорите. И сте прави. Прави сте (в повечето случаи) и да откажете молбата, но НЕ визирам отказа, а начина по който го правим. Не казваме, че се притесняваме за работата си или че не обичаме да оставяме нещата недовършени, или друга вътрешна причина, а казваме „Не мога“.
„То е същото“. Не е. Реално можете, но ще трябва да жертвате нещо, за да удовлетворите молбата и преценявате, че жертвата не си струва. С две думи – можете, но не искате, защото това ще наруши финансовия, вътрешния или друг ваш комфорт повече от ползите, които ще получите.
„Добре, така е. Но не искам да обидя човека отсреща като му кажа, че работата ми е по-важна в момента. Пък и какво значение има как точно го казвам?“ Казвайки „Не мога“ ние внушаваме на себе си и околните, че нещата не зависят от нас. Че нещо ни принуждава да действаме или говорим нещата по определен начин. Че сме в безизходна ситуация, в която нямаме избор.
Как човек се учи на дадено умение? Повтаря го достатъчно дълго, докато го усвои (не е единствено условие, но това е основното). Ако всеки път отговаряме с „не мога това“ или „не мога онова“ свикваме, че нещата наистина не зависят от нас – научаваме себе си да избягваме от отговорността на решенията си като прихвърляме „вината“ върху ситуация и/или хора.
„Добре, какво да кажа тогава? Не искам да ти помогна, защото работата ми е по-важна. Това ли?“ Можете и по друг начин да кажете същото – „Съжалявам, но мога да загубя работата си ако не свърша, това което имам като задача, а не искам това да става. Затова ще ти откажа да ти помогна.“ При първия начин на изразяване, ако човека не ви познава добре може да го интерпретира като „Няма да ти помогна и не ме интересуваш (защото работата ми е по-важна)“, а във втория показваме, че ни интересува човека отсреща, но за нас е по-важно да запазим работата си в този момент. Както казах и по-рано има значение не само какво казваме, но и КАК го казваме. И за останалите, но най-вече за НАС.
„И като избягаме от отговорност какво?“ Не можеш да разчиташ на човек, който не поема последствията от действията и думите си. За него причината винаги ще е извън него.
„А ти спрял ли си да използваш ‘не мога’?“ Не. Опитвам съзнателно да го намаля и да поемам отговорност, но имам доста работа още. Повечето от нас имат.
