Откакто термометрите показват температури около и под нулата гледам са зачестили постинги колко студено е навън, как трябва да се навлечем с няколко ката дрехи и как да стоим на топло, за да се пазим от настинки, пневмонии (нищо, че причината за тях не е в студеното) и други коварни болести, които излизат и дебнат навън, когато сополa ни замръзне
Интересното в този случай е, че повечето хора не забелязват факта, че причината за това, че им е студено е субективното им усещане за температурата. Когато дойде есента 15-тина градуса ни се струват студено, но ако след зимно време с минусови температури изведнъж стане над 10-тина градуса и ни се струва топло. Помислете си дали сега 0-вите температури ще ви се сторят толкова студени ако за 2 седмици градусите паднат от -15 и надолу и след това се върнат до същото ниво 😉
По някои последни изследвания за стреса (потърсете Kelly McGonigal), когато не го възприемаме за нещо негативно липсват негативните ефекти. Същото е за студа (потърсете за Wim Hof) – колкото повече се борим, отричаме, заклеймяваме и имаме нагласа, че е нещо лошо, толкова той наистина е такъв за нас. Когато го приемем не е нито толкова страшен, нито толкова опасен.
Благодарение на доста години работа с Emil Zlatev се научих, а може би е по-правилно да кажа прогледнах, че не трябва да вървим срещу природата (с нагласа и действия), а точно обратното – да вървим заедно с нея, понеже ние сме ЧАСТ от нея. И когато следващият ме видите по къси гащи и тениска да бягам на -10 и ме питате дали ми е студено отговорът е „Да, но ми е приятно“
