Можеш ли прошка да намериш,
когато все край теб е враг?
Можеш ли огън да запалиш,
когато има само прах?
Можеш ли звяра в теб да яхнеш,
когато иска просто кръв?
Можеш ли с ръка, ей тъй, да махнеш
или искаш да си пръв?
Можеш ли смелост да покажеш,
когато има само страх?
Можеш ли дума ти да кажеш,
дори когато може да е грях?
Можеш ли с очи детски да погледнеш,
когато повтаря се пак деня?
Можеш ли промяна да възседнеш,
когато пропука се таз земя?
Можеш ли, приятелю, да бъдеш ти вода
или камък ще останеш – стрит на прах от вътрешна от борба?
