Последните месеци имах удоволствието да се срещна и говоря с уникални хора. Някои от тях бяха покорили високи (над 5000 метра) върхове без никаква подготовка (колкото и безразсъдно да звучи за някого), други бяха се излекували от травми, за които дори реномирани западни доктори са мислели, че няма как да се възстановят, разказваха ми за лични приятели, които са обиколили света с гребане в собственоръчно направена лодка, за друг направил същото САМ на 75 годишна възраст, …. И знаете ли какво – направили са го най-обикновени хора като нас. Което ми прави впечатление в такива хора, е че за тях крайната цел е просто резултат на една огромна страст и вяра в пътя и нещата, които правят.
Чета историите на множество олимпийски и световни шампиони, на хора на изкуството постигнали невероятно майсторство, на хора развили компании за милиарди, … – всички те, които са се задържали на това най-високо ниво, обичат дейността, която правят, а резултатите са естествено следствие от години правене и развиване на любимата дейност. И не, не талантът е това, което ги е направило толкова добри, а любовта и много работа. И не, не всеки от тях случайно да е открил своята страст и да си е казал „Ейй, това е моето!“ и после всичко да е вървяло по мед и масло, а в много случаи просто са последвали НЯКАКЪВ свой интерес и са го развили на феноменално ниво. В основата си нито един от нас не се различава от такива феноменални хора – и ние имаме своите интереси, и ние имаме потенциала да вложим усилия и време в тях. Доста често ни липсва вярата, друг път се страхуваме да поемем по даден път, заради многото неизвестни, а понякога се оставяме на обществото и/или околните да ни кажат, че това или онова е невъзможно или безразсъдно или извън нашите способности.
След разговори и срещи с хора, последвали страста си се връщам вдъхновен, зареден и пращящ от енергия. Светът, който виждам е вече по-голям, хоризонтът се е изместил по-надалеч, потенциалните възможности стават неизброими и огънят да изследвам „границите“ на възможностите ми и на света около мен започва да гори все по-силно. Обичам да търся по-трудното, изключенията, които въпреки това, че всички шансове са против тях са преодоляли ситуацията, страховете си и са постигнали това, към което са се стремили. И когато намеря такива хора да опитам да разбера какъв е техния двигател или най-малкото да почерпя от тяхната енергия, защото те са пример. Пример, не че можеш да обиколиш света, не че можеш да изкачиш високи върхове, а пример че когато последваш и правиш нещата, които обичаш „невъзможното“ може да се превърне в реалност.
Идва новата година и много хора се заричат да направят едно или друго нещо. Аз ти предлагам друго. Започни от днес. Но си задай въпроса – правя го, заради крайната цел или защото ми харесва дейноста, която евентуално би довела до крайната цел. Отговорът ти ще определи, в голяма степен, дали би постигнал(а) това, което си си определил(а) като цел и дали ще го задържиш. Правя го, защото искам да отслабна с X килограма или просто, защото обичам лекотата, която усещам всеки ден? Правя го защото искам да си подобря времето на състезанието с X минути/часове или просто обичам този спорт и да се състезавам/самоусъвършенствам? Понякога границата между двете се размива и трябва съзнателно да си зададем въпроса и да опитаме честно да си отговорим, за да установим дали не сме изместили фокуса си от пътя към крайната цел.
А сега обратно на пътя.
