Може ли да има смелост в свят, в който всичко е лесно, без съпротивление и без страх? Можеш ли да си силен ако никога не си вдигал тежест? Можеш ли да си силен ако бремето е леко или липсва въобще? Можеш ли да си силен ако никога не си преминавал през трудност? Дали не е все едно да питаш как можеш да станеш по-мокър, когато вече си под водата?
Ако нямаш среда, в която дадено качество да се прояви то това качество не съществува или просто цялата среда е качеството. За да се прояви, за да изпъкне нещо трябва контраст, трябва противоположност или поне различни нюанси – не можеш да рисуваш на бяла хартия със същия бял цвят и да очакваш да видиш картина.
Героят е смел, защото има опастност, но въпреки това той действа. Героят е силен, защото ситуацията е тежка, но той полага усилия и преминава през нея. Героят, читательо мой дреме във всеки от нас и иска да бъде събуден. Искаме да сме силни, но бягаме от тежестта. Искаме да сме смели, но гледаме да живеем в свят без опастности. Възхищаваме се на силата/издръжливостта/бързината на спортиста постигнал нечовешки рекорд, на учена направил невероятно откритие, но зад тях седят години тежки усилия. Възхищаваме се на смелостта на хората достигнали космоса, стъпили на луната, покорили върхове, но те не са оставили страховете им да решават вместо тях.
Ако искаш сила не трябва да бягаш от отговорността на тежките задачи. Да, понякога няма да можеш да вдигнеш тази тежест. Да, ще е трудно, но точно това ще те направи по-силен. Ако искаш смелост не бягай от страховете си, от твоите демони, а се изправи срещу тях – те ще те направят смел, а не бягството от тях.
Не, животът не е само тежести и опастности, а просто е такъв какъвто е. Не съществува светлина ако всичко е САМО тъмнина. Не съществува здраве ако всичко е САМО болест. Не съществува любов ако всичко е САМО омраза. И за всичко по-горе важи и обратното. Съчетанието между двете е това, заради което съществуват. И ако приемеш това без да роптаеш срещу съдбата, срещу несгодите, срещу несправедливостта то ще си мъничко по-смел, мъничко по-силен, мъничко по-доволен и то не ВЪПРЕКИ всичките трудности, на които живота ще те подложи, а точно БЛАГОДАРЕНИЕ на тях.
И не, това не е прокламация за мазохизъм, а такава да спреш да бягаш, да подтискаш, да се криеш, да се самозалъгваш, когато някоя житейска буря те застигне – благодарение на нея ти можеш да си една стъпка по-близо до съвършенството. Чувстваш се подтиснат, чувстваш се емоционално нестабилен, чувстваш че нещо липсва, едвам успяваш да свържеш двата края, имаш проблеми на работа, имаш проблеми със семейството…. ВСИЧКИ имаме някакви проблеми, които понякога запълват целия ни мироглед и заплашват да ни смажат физически и психически, но ни дават и шанс да израстнем, да станем по-мъдри, по-смирени, по-силни, по-смели и да намерим така бленуваната хармония в нас.
Най-вероятно днес ще се сблъскаш в ежедневието с нещо, което ще изисква малко повече усилия или нещо от което може да изпитваш някакво притеснение/страх. Нещо за което е по-лесно да намериш оправдание, отколкото да го направиш, но ти предлагам да пробваш (дори да не успееш) не въпреки, а точно заради това усилие, притесние или страх и да позволиш на героя в теб да БЪДЕ.
