– Цени това, което имаш – каза Пена на Гошо, докато той разкъсваше суджука със зъби.
– Пено, остави ме намира с твоите глупости! Не виждаш ли, че се опитвам да ям.
– Само за кльопане мислиш, а мен си ме приел за даденост! Вече нищо ново не правим. Не издържам вече!
– Ти да не си в цикъл, ма!? Преди малко така хубаво си седеше тихичко.
– Въобще не ме разбираш! Вече не си същият! Станал си пълен дебил!
Гошо погледна Пена право в очите и напрегна последните си неизгладени мозъчни гънки, за да се ориентира в бързо ескалиращата ситуация, в която намирисваше на скандал, който отново можеше да прерастне в бой. Наистина не я разбираше. Вече над 15 години си живееха в апартамента, ходеха на работа, събираха се с приятели от време на време, лятото ходеха за няколко дена на морето и всичко изглеждаше….нормално. Но въпреки това няколко пъти в годината сякаш корабът-майка пускаше сигнали от космоса на Пена и тя превърташе. Просто акълът му не го побираше. Последният път той завърши с комоцио в болницата след като главата му изкриви сватбения им кухненски тиган. Но този път той беше подготвен – беше си купил от Лидл колоездачна каска на промоция.
– Добре, успокой се сега. Нека да поговорим като големи хора – вкара в играта най-добрите си парламентьорски умения докато трескаво се опитваше да се сети къде беше заврял шибаната каска. – Най-вероятно ще ти идва и затова си крива.
Мигновенно разбра, че е направил смъртностна грешка. Дишането на Пена се учести, очите и се наляха с кръв, а една вена на челото й започна да пулсира в ритъма на „Highway to hell“.
– Ти, нищожество! Ти, жалко подобие на мъж! Вече сто пъти съжалявам, че се ожених за теб! Ти си толкова некадърен, че…че… – Пена толкова беше „набрала“, че говорната й способност й изневеряваше, но за сметка на това нервната й система беше включила на режим „бий се или бягай“, а тя нямаше намерение да бяга. Гошо беше включил на същият режим, но беше по-миролюбив, което долу-горе определи ролите в новата серия на семейния сериал.
Гошо вдигна суджука пред себе си срещу Пена като кръст против демони.
– Спри се моля те! – пискливите нотки в гласа му издадоха крехкото му емоционално състояние и това беше сигнал за Пена, която като лъв скочи през масата и заби тежко кроше в ченето на Гошо. Нека кажем малко и за телосложението на Пена. Тя не спортуваше – за да бъдем точни направо мразеше спорта и всички тея глезльовци дето с лъскавите си екипчета ходеха по залите. Беше качила малко килца и за да бъдем по-точни – беше около стотака. Това съответно се отразяваше и на крошетата й. Гошо най-добре осъзна това след като главата му издрънча като камбана в пода на кухнята.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
„Живей за мига“, „Цени това, което имаш“, „Радвай се на живота, защото утре може да го нямаш“, … Всички сме ги чували тези мъдри съвети – много са хубави, но може да са напълно безсмислени без нужния контекст. Ако нямаш цел и смисъл в живота и живееш ден за ден постоянно ще удряш стени, защото животът никога не е само почивки, купони, нови придобивки. Много често ще се сблъскваме с еднообразие, ангажименти, които не харесваме, загуби, емоционални трусове, … И ако нямаме нещо, което да ни държи вътрешно, някаква причина, плам в далечината, която да дава смисъл на това, на пръв поглед, безсмислено живуркане, от което всички сме част то тогава сме орисани да страдаме, губим почва под краката си и трагикомичната съдба на Пена и Гошо може да се превърне в една възможна наша реалност.
Някой може да попита: А как да открия моят смисъл? Кое ме вдъхновява, когато всичко ми се струва еднакво ако не стимулирам достатъчно сетивата си (с храни, напитки, опиати, вещи…)?
Бих отговорил: А може би отговорът е да оставим смисъла да ни открие в процеса на търсене, пробване, проваляне и да не се закотвяме в един монотонен цикъл, който да е пътят на най-малкото съпротивление, но и пътят да изгубим душата и искрата си. И в крайна сметка опитвайки да разпалим този огромен потенциал и дар, който имаме просто да му подхвърляме подпалките на моментни забавления, които лумват ярко, но кратко оставяйки ни още по-гладни, превръщайки ни в ненаситни консуматори на забавление, посягайки да инжектират с хипнотичен поглед следващата доза емоция.
Всичко, което се иска е да имаме малко смелост да опитаме, да пробваме, да търсим, да паднем и пак да станем. Тази смелост аз я имам. Човекът до теб я има. Имаш я и ТИ!
