Аз не съм болката, която усещам.
Аз не съм радостта, която изпитвам.
Аз съм водата в съда, който заемам.
Аз съм ваятелят на глиненото битие.
Актьорът в ролята върховна, забравил че в театър се намира.
Аз съм Богът в моя свят.
Егото, което прави ме различен.
Егото, илюзия една, за да мога себе си да разбера.
Да откъсна се от кватнотовата супа.
Да огледам себе си във вечния поток.
Да любя аз, да мразя.
Да изпитвам геройство или страх.
Да не бягам от тленното в мене.
И накрая, когато пак потопя се във вечността,
щастлив да бъда, че съм имал тоз едничък дар непознат на боговете вечни.
Ода за човека
юни 2, 2020
