Не е въпрос дали можеш или не, а въпрос дали искаш. Ако твърдиш, че не можеш да направиш нещо, то това е просто прикрит мързел и/или слаба воля (разбира се, има и други фактори). Всеки от нас може да има малко или повече от тях. Въпросът е да се стремим да се усъвършенстваме и да намалим влиянието им в живота ни, защото кой е видял щастлив ЖИВОТ (не моментно състояние) на мързелив плужек.
Волята и мързелът са обвързани с желанията ни. Желанията ни са обвързани с това какво харесваме. Какво харесваме е обвързано с разбирането и вярванията ни за света. Разбирането и вярванията ни за света са повлияни от нашата култура, инстинкти и личен опит. Ето един мноооого опростен пример:
Ако основната насока на разбирането на културата, в която сме се родили и отраснали е за един механизиран свят, в който ние сме просто биологични роботи и продукт на множество случайни процеси проба-грешка наречен еволюция, то има голяма вероятност аз да вярвам, че нищо няма смисъл (какъв е смисълът в случайността?). Ако нищо няма смисъл и съм тук ей така, защо просто да не задоволявам инстинктите си, които така или иначе постоянно ме „дърпат“ да ги удовлетворя. И да се боря и да не се боря с тях смисълът е един и същ – никакъв. Да, знам, че поддаването на всяка тяхна прищявка ще ме направи дебел, болен и по-малко функционален, но забулената ми надълбоко вяра в безмислеността на всичко води до едно скрито отчаяние, което гледам да задуша с повече храна, алкохол, наркотици, интимни връзки с жени/мъже, почивки, предмети, …. (вманиачаването в спорта и здравословното хранене може да е абсолютно същото!) Ще се грижа за близките си, но инстинктивно, защото те са един от моите щитове и оправдания пред света. За да избегна надигащата се в мен депресия постоянно се стремя към нещо, което да ме държи ангажиран – ново и различно. Никога не съм тук и сега, защото ТУК и СЕГА е страшно! Бъркам ситуации с МОМЕНТНО задоволените си инстинкти тук и сега, в които се чувствам добре със СЪСТОЯНИЕТО НА ДУХА – тук и сега. Винаги живея с идеята за едно имагинерно бъдеще, в което ще съм постигнал каквото желая и ще бъда щастлив и усмихнат. Ако имам възможност да излъжа, открадна и/или убия без да ме хванат, с което да се облагодетелствам защо да не го направя (Достоевски, някой?) ? Всичко външно от мен (тялото ми?) е или инструмент, с който да задоволявам потребностите си, или е враг. Задоволяването на първичното в мен е станало висшата ми цел и затова животът ми е най-голямата ценност. А всички и всеки, който го поставя в опастност е най-големият враг. Ще предпочета да дам свободата пред живота си.
Има и други тип хора, които вярват в едно различно битие. Които възприемат света по различен начин. За които живота има смисъл, когато е отвъд простото съществуване. Хора, които биха дали живота си за тези разбирания. Хора, като Левски, Ботев и много други исторически личности, на които се възхищаваме и почитаме за смелостта им и затова, че са ни дали възможност да БЪДЕМ тук и сега.
Реалността за всеки от нас е индивидуална. Да, водата, която ще навлезе в дробовете ни и ни удавя ще е с еднакво физическо проявление за всички ни, но някой ще продължи да се гмурка и измъква напълно непознати от потъващия автобус, докато други ще драпат да спасят единствено собствения си живот.
Ние живеем в реалността на идеите, вярата и разбиранията, а светът е просто глината в ръцете ни.
