– К’во? Знание? Коя е таз? Гошо, налей още една ракия, че салатата ще отиде зян. Тоя тук ми говори за няк’ва пачавра „Знание“. Аз такива навремето колко съм ги въртял – още се носят легенди за мене. Момче, не се занимавай с глупости, ами седни да ти налея едно. Стига си вря носа в тея книги, ами дай да ти разкажа едно-две неща от живота. Туй книгите са за зубърите. Я виж Ахил „Глиста“ – беше най-голямата читанка в училище, а сега мие кенефи в общината. К’во му помогнаха книгите – нищо. Я гледай тук – салатка, ракийка, мезенце… Живот братче.
– А, Гошо, това не е ли Азис ве? Я, я усили малко. А, такааа. Оппааа. Ей т’ва е! Ленче, дай една чаша да сипя на госта една ракия. Виж го к’ъв е блед и слаб. Никакъв корем няма – как е жив още не знам. Айде по-бързо, ма!
– Седни сега тука. И аз едно време като теб спортувах. Бях централен нападател на отбора на училището. Бягах като хамав след топката. Много добър бях, ама то след 25-30 години вече годините почват да тежат. Толкова бягане е вредно – ей, на във вестника го пише. Препоръчват само ходене. Според мен даже лежане е най-добре – не са хабиш и не ти се заносват краката. Я виж майка ми – остереопороза. Добре, че пие не’кви хапчета и всичко е наред, ама така е то – като е ходила толкова много като млада сега на дърти години ми реве, че я болят краката.
– А, Ленче ти са сети ма. Сипи на госта ни едно. Дай да си направим едно селфи. Вдигни тая чаша да се вижда. Ленче, мръдни малко, че салатата се скрива! Ей сега ша го сложим във фейса да завиждат всички, тяхната мама.
– И ко? Викаш бягаш по горите и вдигаш нек’ви железа? Кой та гони, че бягаш? Поне печелиш ли нещо от цялата работа? Станал ли си известен? Лепят ли ти се мацките?
– НЕ!? Ама ти си много прост ве! Ибааси колко време си си загубил. Момче, животът е ядене, пиене, пари и жени. Всичко друго е ташак работа. Праиш някоя далавера, изкарваш 1 милион, хващаш една поп-фолк певица – от тея с по-големи цици, че сега се нароиха и нек’ви плоски и си ти. А ти? Гониш вятъра.
– Здраве ли? Аз съм здрав като бик. Виж к’ви ръце, а? Виж к’ъв корем имам. Киселини имам, ама доктора ми даде едни хапчета и нямам проблеми. За к’вот ма боли има хапчета. Медицината е напред, момче – няма нужда да се мъчиш с тоя спорт вече. Лекуват всичко. Миро „Животното“ са скъса цял живот да вдига железа и накрая ко – блъсна го рейса и тъй си замина як. Кел файда от спорта му.
– Много ям? К’во значи много? Една тава баница за цяла вечер с два суджука, ракия и саладка много ли е? Ти като нямаш мощен корем като моя и всичко ти се струва много. Не са виждаш к’ъв си чирос. На, вкарай малко сланина с ракията, че ако продължаваш така и ще изчезнеш.
– Извини ме, момче. Много газове напоследък. Сигурно е генетично. Дядо ми като седнеше на маса се късаше да пърди и сигурно от неговия ген съм прихванал.
– Аре, наздраве!
––––––––––––––––––-
Из записките по българските … трапезни неволи
