Пътят обвит е в мъглата
Дали да продължа напред аз не знам
Дали да търся здрава почва под краката
Труден избор, аз съм сам
Дали да акустирам на този пристан
Пълен с хорска глъч и смях
Да уседна тук дори неискан
И поне да кажа – Оживях!
Да ходя по чуждите пътеки
Без да оставя никаква следа
Да потисна вътрешния зов вовеки
Живот без страх и без борба
Дали я чувам там далеч в океана
Да ме призовава тя сега
На остров да седи сама, презряна
Откъсната от всичко на край света
А може тя да е измама
Игра на сенки, светлина
Нюанс на въображение и гама
Създадена със вещина
Просто импулс на случаен неврон
Или инстинкт древен в мен
Просто един дремещ нагон
Съшит набързо и лошо скроен
Тръгвам аз, опъвам платна
Ще следвам вътрешен глас
Ще диря тази мечта
Ще търся по целий атлас
И нов смисъл изгрява
В този абсурд на света
Повече от робот, който съзнава
Аз поемам Отговорността
