От време на време чета коментари на хора как организаторите на събития сме печалбари (в социалните медии естествено, никой не е имал смелостта да дойде да говори с нас лично). Предполагам, че влагат в това, че се интересуваме как единствено да вземем парите на хората и може би ни е все тая за масовия спорт и как реално всички ние (организаторите на спортни събития) сме всъщност причината за бума, колкото и нескромно да звучи, на разрастването на бегаческото общество. Когато прочета такива коментари в повечето случаи, за да се успокоя, си паля една хаванска пура в личния си, последен модел Майбах, закупен от печалбата на последното издание на Трявна Ултра и започвам да трия сълзите си на разочарование със 100 доларови банкноти. Но после разтърсвам глава и пак се озовавам в 17 годишното си комби (3-то поред, понеже другите коли се начупиха с каране по офроуд пътища и ги продадох), което специално съм го избирал само и само да носи повече багажи и инвентар.
Реших да хвърля малко светлина върху някои наболели въпроси, които носят само разделение, поради непълна информация или неразбиране на гледната точка на хората, които създават тези събития и всички, които участват в тях.
- От всичките организатори на любителски събития, които познавам не знам за такива, които не слагат на първо място това да направят едно яко събитие.
- Всякакъв хейт (НЕОБОСНОВАНИ брътвежи, пълни с епитети, целящи единствено да уязвят отсрещната страна) води единствено до конфликти и отклоняване от посоката да се развива спорта.
- Едно състезание ТРЯБВА да генерира печалба
- за да може да се изплатят усилията на организаторите;
- за да може да се инвестира в бъдещите издания;
- за да има стабилност и сигурност;
- за да може да се повишава качеството (наемане на професионални услуги като видео заснемане, реклама, по-добри изградени комуникации и много други услуги, които добавят стойност)
- за да може спортът да се популяризира по устойчив начин – ако състезанието е финансово стабилно, може да инвестира в детски програми, обучения или масови събития, които да насърчават повече хора да спортуват
- за да се възнаграждават иновациите и креативността в организацията – финансовият ресурс позволява нововъведения – нови формати, нови маршрути, по-вълнуващи съпътстващи активности.
- Не малка част от спонсорите и партньорите на състезанията осигуряват единствено материални награди и това може да допринесе за евентуално привличане на повече участници и да вдигне качеството на състезанието, но има малък принос към финансовото обезпечаване на събитието.
- Разходите на едно състезание не са само пунктове, времеотчитане, тениски и медали. Има много разходи в background, които е нормално човек, който не е участвал в организация на голямо събитие и не е водил счетоводството (да, за големите събития се води такова, а не се прехвърлят някакви пари от един джоб в друг) да не знае – нощувки, доброволци, горива, инвентар, маркиране, почистване, комуникации, ремонти, сайтове, съпорт, реклами, счетоводство, осигуровки, данъци, …. с две думи – много са.
- Цената на едно състезание се определя от организаторите на база множество фактори (ако се организира професионално, а не просто да се стреля в тъмното):
- пазарната ситуация в момента
- прогноза за евентуалния брой състезатели
- изчисление на евентуалния приход и разход на база всичките постъпления (от такси и спонсори) и разходи (част от които съм изброил по-горе)
- буфер, който се слага, в случай на непредвидени ситуации
- Съвсем нормално е ако някой организатор да иска да направи организирането на събития като своя професия и да може да се изхранва от това (както всяка друга професия, за която получавате заплащане).
- Организирането на такива масови събития е мотивация за много хора да имат цел, за която да тренират, а за други да започнат да спортуват, заразени от емоцията на хиляди активни хора. За спонсорите това е място и възможност да представят своите продукти на хора, които биха имали интерес от тях. За организаторите е голямо удовлетворение да случиш нещо толкова голямо и значимо, което да остави положителна следа в живота на много хора и да могат да реализират печалба, с която да продължат да го правят. Това се нарича симбиоза.
- Не малка част от любителските ни състезания, на ниво организация, не отстъпват на много реномирани такива по света. Лично сме ходили и като участници и като организатори и виждаме, че с достатъчно ресурс имаме потенциала и в България да правим състезания с големината на Zegama или дори UTMB (колкото и да звучи като изхвърляне).
- Да спортуваш и да имаш движение е нещо, което трябва да е безплатно и достъпно за всеки. И това е така. Да участваш в състезание НЕ е! Организацията на едно голямо събитие е сложно и скъпо нещо, което струва пари, усилия и време. Ако на някой му е скъпо дадено състезание просто не участва. Мрънкането в интернет колко били високи таксите на дадено състезание, както неведнъж съм споменавал, е признак, че някой иска да окаже обществен натиск като предизвика недоволство сред повече хора с цел евентуално да свалят цените, за да може да участва или просто, за да саботира да участват по-малко участници, защото не може/иска да си го позволи (на мен също са ми скъпи някои неща и не си ги купувам, ама не рева в постинги и коментари в социалните медии – просто си правя сметката за мен). Всеки може да си организира с приятели една кушия напълно безплатно.
- Думите бизнес, пари, печалба не са мръсни думи – те са част от една пазарна икономика, чрез която света се движи днес – включително и любителските събития. Да подвеждаш, да манипулираш или дори откровено да лъжеш – това вече е нещо, което освен, че не е етично, но и е дори наказуемо и тогава бих разбрал негодуванието на хора за дадено събитие, но аз лично не съм срещал досега такъв случай.
Нека показваме взаимно уважение, за да може да се развиваме, а не да подлагаме крак на всеки ако не ни удовлетворяват условията, които ни предлагат.
А колко печелят организаторите на събития? На този етап толкова, че ни се налага да работим поне още 1 работа, за да можем да продължаваме да организираме. Надявам се в бъдеще това да се промени.
Carpe Diem.
