Науката работи само с факти, но тя не може да съществува във вакуум. Необходима ѝ е ценностна система, която да я насочва. Без такава система тя би могла да се изроди, като станем свидетели на повторението на трагедии като Аушвиц и множество други концентрационни лагери, в които суровите факти са диктували стотици експерименти, умъртвили почти всички участници по особено мъчителен начин. Макар резултатите от тези експерименти да са дали напредък в медицината, цената е била твърде висока. Когато една идея (религия, наука, пари, власт и т.н.) измести ценностната система като водещ принцип, се стига до нейното израждане и покваряване.
Ценностната система задава посоката, курса, по който една идея да поеме. Защото всяка идея може да поеме по различни посоки. Сама по себе си, идеята не е нито добра, нито зла. Ние сме тези, които определяме дали тя ще води към рая или към ада.
Много хора анатемосват религията, парите, властта и други като източници на човешките беди. Но ако се вгледаме по-дълбоко, ще видим, че бедата идва от хората, стоящи зад тях – хора без изградена ценностна система, които са попаднали на позиции, от които могат да влияят негативно на мнозина. Парите, например, са най-доброто разменно средство, което използваме в обществото си за обмяна на стоки и услуги. Властта, делегирана от мнозинството на малцинството, може да бъде използвана за ефективно управление на ресурсите в полза на всички. Религията може да даде смисъл на човек, изпаднал в депресия. Науката може да направи живота ни по-лесен и да разкрие нови хоризонти. Но, както историята многократно е показвала, тя може също така да се превърне в инструмент за разрушение.
Всичко може да бъде положително, когато се използва правилно.
А откъде идва ценностната ни система? Ако сме просто биологични роботи, защо изобщо ни е нужна ценностна система? Какво би ме спряло да открадна, ако знам, че няма да ме хванат и ще ми се размине безнаказано?
Ако открадна жиците от близкия трафопост и ги продам, ще спечеля някой лев, но утре няма да имам ток. Краткосрочната ми печалба ще се превърне в дългосрочна загуба. По същия начин липсата на ценностна система, извън битовите и егоистичните ни потребности, може да доведе до моментно удовлетворение, но да разруши околния и вътрешния ни свят в дългосрочен план. Експлоатацията на ресурси в една екосистема не е безкраен процес и винаги има цена. В най-добрия случай сметката няма да я платим ние, а нашите деца и внуци – ако изобщо това може да се смята за „добър“ случай.
За някои ценностната система се свежда само до удовлетворяване на битовите нужди и биологичните потребности („да имам какво да ям, пия, опъна и да съм защитен“). Това е същата ценностна система, която има и едно прасе. Затова развитието на тези мили животинки е на нивото, на което го познаваме. Без по-висша ценностна система няма развитие.
Когато в ценностната система се включва и благото на обществото, тогава започваме да бележим напредък. Взаимопомощта, подкрепата и обединението създават един силен вид, който не само оцелява, но и доминира в средата си, като печели повече ресурси за развитие.
Но ценностната система не спира дотук. Ако целта е нещо по-висше от нас самите – някакъв идеал или стремеж към съвършенство, тогава започваме да творим, да създаваме изкуство, да изследваме света и да задаваме въпроси за смисъла и природата на нещата.
А сега си представете едно общество, в което „културата“ се изразява чрез музика, възхваляваща „балканския тарикат“ (цитирайки по несъвършенна памет), а оскъдните (направо липсващи) дрехи промотират секса, но не като начин да преоткриеш себе си заедно с друг човек, а като задоволяване на нагона. Музика, в която коли, вещи и пари се представят като крайна цел. Това е или връщане към най-първичното, егоцентрично начало, или някаква нова форма на висши ценности, която не съм дорасъл да осъзная. 🙂
„Само се вживяваш. Животът си върви нормално.“
Ако не се учим от историята, сме обречени да я повторим. Римската империя е била велико общество, създало пътища, които стоят и днес. Но просперитетът заслепил нейния смисъл и малко по малко деградацията я унищожила. Всички знаем как се нарича периодът след разпада ѝ.
Какво слушаме, гледаме и правим е пряко отражение на нашата ценностна система. Ако искаме най-доброто за себе си в дългосрочен план, ще се стремим към високи идеали. Това не означава да се откажем от удоволствията, а да се наслаждаваме на тях, без да пречим на по-висшите си стремежи.
Какво е най-доброто, което мога да направя с живота си през следващите години, този месец, днес? Дори да не знам отговора, това не ми пречи да опитам най-доброто, което измисля. Дори ако се проваля грандиозно, поне ще знам, че съм живял грандиозно.
