Искаш ли да спечелиш състезание? Да? Сигурен ли си? Всъщност ти не искаш да спечелиш състезание, а искаш просто емоцията асоциирана с победата.
„Е, как така?“
Нека направим следния мисловен експеримент. Представи си, че спечелиш състезанието и след това още 100 състезания поред. Вече всяка следваща победа няма да е толкова удовлетворяваща, но не защото има нещо фундаментално различно в първото и стотното спечелено състезание, а понеже вече си свикнал и вътрешното ти състояние не предизвиква вече същата емоция и трепет както, когато за пръв път си застанал на стартовата линия. Вътрешното ти състояние е това, което ти дава усещането за радост, екстаз, щастие или каквото и да е с удовлетворението на желанията ти (замени спечелено първо място с някакъв друг външен стимул). Вътрешното ти състояние е също и причината за всички негативни емоции ако не постигнеш така жадувания блян или ако ти се случи нещо „лошо“.
„Но какво ми помага това? Не мога да предизвикам същото усещане, че съм спечелил състезание ако наистина не съм го направил. Така че каква полза от тези мисловни гимнастики?“
Ползата е в осъзнаването и разграничаването на това, че имаме 2 аспекта – желание и вътрешно състояние. И много често бъркаме ПРИЧИНАТА за емоциите, които изпитваме с желанието ни т.е. има го и сме щастливи или няма го и сме нещастни. А тази грешка е вече ФУНДАМЕНТАЛНА. Защото предметът на нашите желания е, в повечето случаи, външен фактор, над които имаме малко (а понякога никакъв) контрол, докато вътрешното ни състояние е нещо, над което може да упражним поне някакъв контрол. А ако усещате, че имате (поне някакъв) контрол то със сигурност няма да изпитвате толкова силни негативни емоции, а може би дори, ако съумеете да проконтролирате вътрешното си състояние, да видите полза от цялата ситуация и да имате положително крайно усещане т.е. да си извлечете поука.
За пример човек в депресия няма усещането, че има контрол над ситуацията, в която е попаднал. Усеща се в безизходица. И ситуацията може наистина да е такава, че да няма контрол над външните фактори, в които се намира – изпаднал е в лошо финансово състояние, загубил е близък човек, не може да оправи здравето си…. Всяка една от тези ситуации е трудна и тежка и в този момент всеки от нас има избора да приеме, че нещата не са се стекли добре за нас и да продължи напред търсейки решение на проблема си или дори променяйки траекторията на живота си. Но може също така да се заровим дълбоко в самосъжаление и отчаяние ако не осъзнаем, че ситуацията не е вътрешното ни състояние и че имаме ИЗБОР (контрол) да направим стъпка в НЯКАКВА посока. Разбира се, веднъж попаднал в ямата на депресията, човек може и да не може да се изкачи обратно сам.
Идеята на цялото писание е да осъзнаем, че работата над вътрешния ни свят е също толкова, а ако не и по-важна, от тази на външния, който ни заобикаля, защото тя определя психическото (и физическото) ни здраве. Това, че осъзнаваме, че вътрешното ни състояние е причина за всички положителни и отрицателни моменти не означава, че автоматично ще можем да го контролираме – за това също се изисква време и практика. Но осъзнаване е първата, необходима и най-трудна стъпка, без която няма как да започнем промяната в себе си.
Животът е прекрасно и магическо нещо на толкова много нива, че с нашите нищожни 60-100 години живот никога няма да изпитаме и една микроскопична частица от него. Във всеки един наш момент има толкова много потенциал и всяко едно наше решение и действие (колкото и нищожно да ни изглежда то) променя толкова много неща (в повечето случаи без дори да го разберем), че когато попаднем в дадена ситуация (било тя хубава или лоша) просто се закотвяме в състоянието, с което сме свикнали да реагираме, не осъзнавайки колко много нюанси и възможности може да има. Затова колкото сме по-отворени за всякакви идеи (не само тези, които ни харесват) и колкото по-осъзнато живеем, толкова повече качество и удовлетворение ще изпитваме в тези кратки мигове на земята. Ще завърша с едни любими стихове на Мария Донева:
Кое е важно и значимо,
зависи само от момента.
Каквото топлим – ще изстине,
ще секне, ще се скъса лента.
И във земята ще попият
сълзите, със които плачем.
Небрежен вятър ще изтрие
гнева, без нищо той да значи.
…………..
Човекът диша. И му стига
от вечността едничък резен,
богат единствено със мигове,
които грейват и изчезват.
