Множество пъти съм писал и съм говорил с други хора колко вреден е алкохола. НО не един или два пъти може да ме видите да пия някоя бира с приятели. „Е, как така? Не е ли лицемерно това? Говориш против нещо, а го правиш същото?“
Да, говоря за вредата от алкохола и осъждам НАВИКА да се пие. Когато алкохолът (или който и да е друг вреден за здравето ни навик) ни контролира, тогава, според мен, тръгваме по надолнището към по-ниско качество на живот. А какво значи ни контролира? Сигурен съм, че 100% от хората, които пият редовно ще кажат, че не ги контролира и си е техен избор. Но дали е така? Можеш ли да спреш за няколко месеца да консумираш алкохол и да не ти липсва? Можеш ли да не мислиш за него, когато седнеш на вечеря (ако си свикнал с това)? Ако го направиш (не само да твърдиш, че можеш) то тогава да, наистина не те контролира. Но ако (почти) всяка вечер имаш желание да удариш една чашка значи си загубил битката – мислиш си, че ти избираш, но всъщност алкохолът те избира.
И така връщаме се в началната точка – защо бих изпил една бира/чаша вино/една ракия с приятели ако съм против алкохола? Защото мога да си позволя лукса да се насладя на вкуса или усещането от него без това да ми става навик и да загубя контрол над себе си. Да бих пил спиртна напитка в определени условия и то с пълното съзнание, че не помагам с нищо физически на тялото си. Да, бих се насладил на парче торта, вафла или някакъв друг сладкиш пълен с рафинирана захар, консерванти и почти цялата менделеева таблица в него. Гледам в кажи-речи 90% от времето да се грижа за истинските нужди на тялото, а съответно и на психиката ми и в останалите 10% просто пробвам неща, които знам, че не са полезни в дългосрочен план за мен, но знам, че тялото ми ще изпита наслада.
И ако всичко това изглежда прекалено ограничаващо – 90% от времето да мислиш какво правиш и да не съгрешиш всъщност няма нищо общо с действителността. За мен е станало начин на живот и много рядко ми се налага да използвам „воля“, за да не правя нещо. Както описах по-горе – нито алкохолът, нито захарта ме контролират, за да се налага да употребявам психическа устойчивост.
А вас контролира ли ви нещо?
