Грешил съм много пъти. Наранявал съм много хора. Бил съм самонадеян. Оставял съм се да ме владеят най-първични страсти в моменти, когато е било по-удачно да ги контролирам. Избягвал съм от отговорност не веднъж. Лъгал съм. Крал съм. Губил съм самообладание и съм се сбивал. Напивал съм се. Танцувал съм по масите. Обиждал съм. Крещял съм. Не съм виждал смисъл от нищо. Отчайвал съм се. Плакал съм. Съжалявал съм. Чувствал съм се самотен.
Много демони са бушували в душата ми. Много пъти съм се борил сам с тях, но и много пъти е имало близки хора до мен, които са ми показвали, че след всяка нощ идва ден. Много пъти съм (се) ядосвал колко несправедливо е нещо или някой и много пъти съм се помирявал със себе си.
Който е чел нещата, които съм писал през годините може да е останал с впечатлението, че аз съм едва ли не някакъв светец, които не съгрешава, достигнал е просветление и му е ясно (или си мисли, че му е ясно) всичко за света. Истината е, че съм бил и от другата страна, осмислил съм го по свой си начин и съм го излял в писмено слово. Направил съм си изводите, опитал съм се да си взема поуките и съм се променил по малко, за да не се върна в изходна позиция. И колкото и странно да изглежда на фона на всичко негативно преживяно и направено по-горе, а може би точно благодарение на него, съм всеки път и малко по-щастлив след като съм затворил тази страница от живота си. Това съвсем не означава, че вече не правя грешки, но пък точно грешките и съпротивлението са стимулът да се движим, учим и развиваме.
Ако някоя извънземна цивилизация достигне до Земята и реши първо да погледне съдържанието в социалните мрежи най-вероятно ще си каже „Еврика! Открихме най-щастливият и красив биологичен вид в целия Млечен път. Виж тази самка как е направила мимика показваща щастие и е снимала двата си дълги, долни израстъка целящи да покажат и вдъхновят останалите от същия вид с грация и симетричност. А виж и този самец как е вдигнал единия си горен крайник с голяма буца излизаща от него демонстрираща сила и хубави гени, показващ, с лек акцент, десетте плочки около вдлъбнатото място в средата на тялото му. Всичко това трябва да е крайната фаза на еволюцията“.
В социалните мрежи се представяме красиви, усмихнати, излъчващи щастие, стабилност, ерудираност… Да, искаме да сме приети от обществото и „трябва“ да му покажем на това общество, че сме ценни. В това съревнование всеки да покаже колко е по-по-най вдигаме летвата на идеалите си толкова високо, че когато се върнем в своя „обикновен“ живот може да се почувстваме потиснати – как другите са толкова щастливи, мотивирани, успели и постигнали хармония, а ние всеки ден се борим с еднообразие, проблеми, неразбиране.
Всеки от нас има своите демони. И може би те не са тежест, а потенциал. И може би понякога те са необходими, за да изгорят натрупания, вехт багаж през годините. И може би това е начинът на природата да ни каже/научи: „Стани силен! Преодолей това! Еволюирай!“. И може би просто имаме нужда да се огледаме дълбоко навътре вместо постоянно да гледаме навън, но за да се случи това ни трябва катализатор, който да пробие мъглата на хипнотичния, ежедневен ритъм и там където виждаме проблем да започнем да виждаме възможност да израснем.
