– Искаш ли да ти кажа нещо?
– Бегай от тука, ве! Пак ще ми философстваш нещо. Аман!
– Добре, какво търсиш? Какво искаш да чуеш?
– Не знам, нещо интересно. Стига толкоз самоусъвършенствания, себенадминавания, глупости… Искам да си почина, да се позабавлявам. Не да ти чета ферманите. Я дай да ударим една ракия с малко сланина – за имунитет през зимата!
– Какъв имунитет? Извън някои много тесни случаи, алкохолът е изцяло разрушителен за тялото ни.
– Момче, слушай ме ся. Ще ти предам малко мъдрост. Баба ми цял живот всяка вечер удряше по една ракия на вечеря. Умря на 89 години. Старите хора са казали, че по една чашка всяка вечер е за здраве. Аз удрям по четири-пет за всеки случай.
– По една чашка всяка вечер се нарича алкохолизъм. По четири-пет… – ти май по-бързо искаш да се видиш с баба си. Абе, нещо не ги виждам тея митични баби и дядовци дето са жулили постоянно ракия и вино и са живели до 100. Ако съдя по това колко се редовно се пие навсякъде аз трябваше да съм обграден със столетници-пенсионери.
– Всички знаят, че това е заради ГМО-тата дето ни тровят, ама не ми се спори за глупости. Пък и да удариш по някоя друга чаша вечер – ей тъй, да се поотпуснеш, да се позабавляваш.
– А защо ти е необходим алкохол, за да се забавляваш? Трябва ти опият да се отпуснеш и да ти стане хубаво?
– Оф, пак започваш. Щи шибна една сланина, ей. Спри с тея въпроси, бе. Нищо не ми е необходимо – просто така ми харесва. Така се чувствам добре.
– Тоест ти е нужен алкохол, за да се чувстваш добре? Без него ще ти е „тъпо“ вечерта?
– Ти малоумен ли, бе? За ракията само хубаво или нищо! К’ат не искаш няма ти наливам. На ти една лимонада и стига толкоз зна. Прави си к’от ти е кеф и остави другите да си живеят. Ко си задълбал?
– Как какво – не е ли идеята да правим света по-добър и да се чувстваме все по-добре?
– Че аз си се чувствам супер. Светът ще се оправя и без мен. Ко си тръгнал да ме тровиш с глупости?
– Ако живееш сам в гората добре, но когато живееш и взаимодействаш в общество ти влияеш и следователно носиш отговорност за поведението си…
– Отго… коя? Тая не я знам. Ама има една Ленчето на работа. Малеее. Веднъж си изтърва документите от бюрото и като се наведе… Направо ми се насълзиха очите.
– Животът ти май се върти само около ракията и Ленчета.
– Яко, а? Искам като Вазов да си замина на 80 и кусур докато опъвам някоя мадама и преди това съм ударил половин дамаджана с ракия. Тогава вече може с кеф да ми се пръсне сърцето.
– Вазов нито е починал на 80 и кусур, нито е умрял по време на секс. А пък ако успееш след половин дамаджана ракия на над 80 години да правиш и секс ще ти построя църква и ще ти паля свещ всеки ден. А не си ли си се замислял, че този начин на живот може да не протече пиене, ядене както дойде и изведнъж просто да свърши, а вместо това бавно да се скапваш, да ставаш все по-обездвижен, да имаш все по-малко енергия, да започваш да забравяш – себе си и другите, да си бреме за децата и близките ти?
– Не, не мисля за глупости. Я ми подай суджука.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна… или не?
