Толкова сме убедени, че имаме правилно виждане за света, че доста често оставяме слепи за много неща от заобикалящия ни свят. Доста често слагаме етикети на останалите като добри и лоши (или категоризираме дори цели идеи, концепции или предмети като такива – пари, религия, демокрация, комунизъм…). Дори се аргументираме и сме убедени, че нашите аргументи са важните и достатъчните, за да докажат правотата ни.
Сигурно вече не един или двама, които четат горните редове, са подскочили като ужилени, когато са прочели думички като религия или демокрация или комунизъм в комбинация с това, че евентуално са слепи за противоположното мнение. Не, това НЕ е тирада, която да търси кой прав, кой крив.
Погледнете картинката. Какво виждате? Ако за пръв път виждате тези очертания мозъкът ви работи на високи обороти, опитвайки се да види смисъл в тях. Нервните клетки в зрителната ви кора обработват линиите и ръбовете. Бадемовидното тяло (амигдалата) в мозъка ви е силно активно, защото това е нещо ново за вас. Други региони от мозъка ви се активират и пресяват миналия ви опит, за да определят дали сте попадали на нещо подобно. Абе, с две думи, натиснали сте газта до дъно. Нека не ви мъча и да ви покажа оригиналната картинка: http://kolev.irun.bg/wp-content/uploads/2023/11/Screenshot-at-Nov-13-19-26-40.png. Ако сега погледнете първоначалната вече линиите и очертанията започват да придобиват смисъл. Мозъкът ви „дорисува“ липсващите звена и можете да кажете какво виждате. Това „дорисуване“ в мозъка ви се нарича халюцинания. Но това не е болестното състояние, което всички си представят, когато чуят тази дума, а ВСЕКИДНЕВНОТО състояние на мозъка, когато се сблъска с непълна информация за света, в който живеем (мога да ви дам примери и със звуци). А неспособността на мозъка да изведе смисъл от дадена информация се нарича „опитна слепота“ т.е. нямате предишния опит, за да направите смисъл от сегашната ситуация.
И какво се оказва? Ако нямате никакъв предишен опит с нещо мозъкът ви не може да му предаде смисъл и за него е просто безсмислие и хаос. И тук се повдига един много интересен въпрос. Можем ли да изпитаме емпатия към хора, които имат тотално различен опит (и от там и действия) спрямо нас? Дали не ви си е случвало да се сблъскате с други хора, в които да си помислите „Как този/тази въобще може да направи/каже/помисли това“ – толкова ненормално и нелогично да ви се струва действието му/й? Дали тогава не бихме сложили етикет на този човек като „лош“, „глупав“, „заблуден“ и т.н. Дали, когато човекът отсреща мисли и действа по даден начин не е просто, заради натрупан различен опит от нашия? Дали не мислим прекалено опростено и да слагаме прекалена категоричност в думите добър-лош, умен-глупав, … без да имаме знанието за опита на отсрещната страна? Дали опростяваме прекалено живота като го слагаме (доста често) в две категории – черно или бяло?
Уточнявам, че не казвам, че няма глупави, осъдителни, неморални действия, а казвам, че бъркаме действията с цялостния човек или ситуация отсреща. Защо? Най-вероятно защото е по-лесно. Много по-лесно е да сложиш човека или ситуацията в чекмеджето „лош“ и да действаш от там нататък автоматично. По-трудно да е осъдиш само действието, но за следващото отново да вложиш енергия и да го прецениш отново, а не вече да съдиш по това кой го изпълнява.
Дали ако разширим нашата опитна слепота няма да можем да разбираме по-добре човека отсреща, ситуацията в която попадаме, света в който живеем? Дали ако сме по-любознателни, интересуваме се от повече неща, четем повече, общуваме с повече и различни хора (и такива, с които НЕ сме съгласни) няма да започнем да виждаме и действаме още по-адекватно в света и с хората около нас?
Личното ми мнение е, че светът, човешките взаимоотношения, средата (природна, политическа, социална) е една мнооооого по-сложна вихрушка отколкото, който и да е човек (или дори група от хора) може да разбере, възприеме и анализира. Просто има безброй много променливи и фактори, които си взаимодействат по „невидим“ за нас начин и оформят света, в който живеем. Единственото, което можем да направим е да създаваме модели на метода проба-грешка, с които да подобряваме качеството на живота си (а какво разбира човек под качество…) и да опитваме да адаптираме тези модели към постоянно променящата си среда. И колкото повече (и противоположен) опит/знание натрупаме, толкова по-богат мироглед ще имаме. Но най-важното според мен е да сме наясно, че сме слепи за много неща – това би ни дало смирение и може би дори и хармония към този, понякога несправедлив (от наша гледна точка), свят.
Горните идеи са съвкупност от научните трудове на професор Лиса Фелдман (учен в областта на психологията и невро науките), на съвременния философ Жак Дерида и моя интерпретация, която ги комбинира.
