Всичко на този свят има цена. И не говоря за цените по магазините. За да спортувам трябва да платя цената на усилието и умората. Ако живея постоянно в комфорт ще платя цената на по-слаба психика и/или физика. Ако се отдам фанатично на дадена дейност ще платя цената с липси в други аспекти от живота си. Какъвто и избор да направя в живота си ще платя дадена цена. Това, че плащаме цена не е непременно лошо – просто така е устроен света и няма нищо „безплатно“. Ако „валутата“, с която плащаш е еднакво ценна за теб с това, за което я плащаш, толкова по-голямо ще е страданието. Ако имаш бизнес идея и трябва да вложиш (платиш с) усилие, но те мързи то начинанието ти става изключително трудно. Ако искаш да свалиш килограми, но не знаеш как да възпреш инстинктите си и да ограничиш калориите си то се чувстваш като в безизходица – каквото и да направиш ти е тежко.
Защо някои хора имат волята да спортуват, да спазват режим, да се развиват, а други не могат да го постигнат. По-слабоволеви? По-мързеливи? Чревоугодници? Не! Не е това. Волята няма общо с причината защо спортувам или не, защо ям според истинските нужди на тялото си или го товаря до крайност, за да задоволя инстинктите си. Не, не е по-добър контрол. Контролът е следствие. Въпрос на ценностна система. Ако съм изправен пред избор аз ще избера това, което е с по-голяма ценност за мен. Сега някой може да даде пример, че бихме жертвали нещо ценно за нас в името на някого или за кауза, но всъщност вие отново ще направите по-ценния избор – човекът или каузата ще са на по-високо ниво от това, с което бихте се разделили. Дори да поставят пистолет на челото ви и да ви накарат да направите нещо, което никога при други обстоятелства не бихте направили вие отново ще направите по-ценния за вас избор – дали да изпълните каквото се иска от вас или да се разделите с живота си. Колкото и абсурдно да звучи изборът не винаги е тривиално лесен – представете, че избирате между вас и детето си (за много хора дори прочитайки това би донесло душевен дискомфорт и дори болка).
Следващият път когато се чудите дали да изядете шоколада пред вас знайте, че изборът се определя от вашата ценностна система.
„Ама как така изборът ми дали да изям нещо сладко се определя от ценностната ми система!? Това е инстинкт! Няма нищо с ценностите ми!“ Всъщност инстинктът е този, който поражда желанието (на биологично, хормонално и неврално ниво), но РЕШЕНИЕТО да му се отдадете се определя от вашата ценностна система. Всъщност колкото повече вземате решението да НЕ се поддавате на първичните си инстинкти, толкова по-устойчиви ставате на тяхното влияние (това е свързано с модулаторни нервни клетки / интерневрони, но няма навлизаме сега в детайли).
А от какво се определя ценностна ни система? Ценностната ни система е микс от биологични, социални, интелектуални и духовни (да не се бърка с религиозни) ценности. Нека дадем пример. Храната и водата са ценности на биологично ниво, но може да бъде също така и на интелектуално ниво. Какво значи това? Те са ценност на биологично ниво, защото без тях животът ни е невъзможен, но са и ценност на интелектуално ниво, защото осъзнаваме, че прекалявайки с тях вредим на себе си. За пример на ценност на социално ниво може да дадем стремежът ни за равенство и свобода (който при някои хора като Левски и Ботев е по-силна ценност от дори биологичната ценност наречена „живот“). За духовна ценност може да дадем пример как виждаме себе си като смисъл в света, в който живеем – мислим ли за себе си просто като купчина атоми, за които реално нищо няма смисъл (което може да води до засилване на биологичните ни ценности) или осъзнаваме, че сме проявление на една самоорганизираща се, невероятно сложна и красива система, която наричаме вселена.
Моето разбиране е, че трябва да балансираме на всичките четири нива ако искаме да живеем в хармония. Ако нещо в живота ни не ни харесва то трябва да опитаме да определим коя или кои ценностни системи му влияят и да намерим нашите липси и след това да работим върху тях. Понякога може да си мислим, че всичко е наред с ценностната ни система и чак след години да се проявят симптоми на дисбаланс.
Ценностната ни система ще определя всяко едно решение в живота ни. Всяко едно решение ще води до действия. Всяко действие ще води до последствия. Ако не ни харесват последствията не трябва да се връщаме една стъпка назад и да опитаме да променим само действията си, защото след известно време под натиска на ценностната ни система отново ще се върнем в старите навици. Затова много хора започват диети, спазват ги известно време и след това се връщат към старото състояние. Трябва да се върнем към основата – нашата ценност, която определя действието, което искаме да променим и тогава ще постигнем желания резултат. Да си зададем въпроси с най-голяма дълбочина. Защо правя така? Защо съм такъв? Дали действам основно на първично, биологично ниво? Дали имам вярвам в трансцедентността на всичко около мен или съм убеден, че всичко е ясно и нищо няма смисъл? Въпроси много. Важното е да копаем надълбоко и да сме болезнено искрени със себе си, защото не можеш да промениш нещо преди да си ОТКРИЛ, че нещо има нужда от промяна.
За всички, за които думичките „трансцедентност“ и „духовност“ звучат много езотерично ще дам малко храна за размисъл. Разликата в ДНК-то между шимпанзетата и хората е 4%, но и най-умното шимпанзе не може да реши някоя математическа задача или да разбере абстрактна идея. Сега си представете друг човекоподобен вид, който е с 4% ДНК по-напреднал. Може те да могат да си представят идеи, които ние да не можем дори да формулираме. Това, което искам да кажа е, че може да сме ограничени от нашата биология каква част от света около нас можем да схванем, така както шимпанзетата имат по-ограничено разбиране за света спрямо хората. Затова е самонадеяно да мислим, понеже можем да видим единствено през нашите си очи, че ние сме крайната и най-развита възможна точка на тази необятна и сложна вселена и всичко ни е ясно. Ако си даваме ясна сметка за това то думички като трансцендентност (който се намира извън пределите на познанието, на опита) и духовност (усещането, че сме част от нещо по-голямо) започват да придобиват смисъл.
А как се променя ценностна система на човек? Там ще „дълбаем“ друг път. Всичко изложено по-горе е един опростенчески модел за това как функционираме – реално може да имаме множество ценностни системи, които да са с различна доминантност и дори в конфликт една с друга при определени ситуации, но написано излага основата, чрез която взаимодействаме с околния свят.
Погледни дълбоко в себе си, приятелю. Там е всичко ценно в твоя свят.
P. S. Благодаря на изпълнението на Андон Донев на песента Мастило (https://www.youtube.com/watch?v=MQ2zSZ0yi-4), на чийто фон написах цялата статия.
