Представете си, че най-близкият ви човек е изпаднал в криза. Няма мотивация или е преживял загуба, или се самосъжалява, или не може да намери начин да постигне целите си. Какво бихте му казали? Че е прав и наистина нищо няма смисъл, че загубата му е голяма и е по-добре да си остане празен и безпътен, че е загубеняк и че нищо не може да постигне? Естествено, че не! Ако наистина е най-близкият ви човек то бихте го успокоили, бихте му казали, че това е временно и ще отмине, че понякога не постигаме целите си, но сме научили нещо по пътя и няма причина защо да не успеем ако продължаваме да опитваме или ако просто смени подхода си… Бихте били честни и прями с него за ситуацията, но бихте опитали да му помогнете да намери решение. Бихте били опора за този човек в труден момент (независимо от какво естество). Бихте му вдъхнали кураж. Бихте го подкрепили емоционално.
За всеки нормално функциониращ човек горното би било най-правдоподобната реакция. А най-близкият ви човек сте си САМИТЕ ВИЕ! Вие си знаете най-съкровените тайни, които може да са толкова смели, че да не смеете да ги споделите с друг. Вие усещате всичките си страхове и несигурности в този свят. Вие знаете всяко едно желание, което някога сте изпитвали – от най-низшите, от които може да се срамувате, до най-възвишените, които ви дават смисъл. Няма друг човек на този свят, който да е преживял и усетил нещата през целия ви живот както вие сте го направили.
„Да, така е, но какъв е смисълът от тази дихотомия, това разделяне?“ може да попита някой. Смисълът е да погледнем, че понякога не сме си най-близките на самите себе си. Обвиняваме се. Ядосваме се на себе си. Срамуваме се от себе си. Самобичуваме се емоционално, че не сме били достатъчно силни, че не сме проявили воля, че сме се поддали на изкушения… Представете си да дойде най-добрия ви приятел и да направи всичко това по-горе върху вас – да ви се ядоса, да се срамува от вас, да ви каже колко сте слабоволеви и да ви казва, че нищо не може да постигнете. Как бихте се чувствали? Бихте ли искали да имате такъв най-добър приятел? Не, разбира се! Тогава не бъдете такъв най-добър приятел на себе си!
„Не мога да го контролирам“, „То извира от мен“, „Аз съм такъв/такава“ – ще кажат някои. Имам добра новина. Можете да се научите да го контролирате (поне в голяма степен). Може да се научите да не сте такъв/такава, а по-добър/добра. Можете дори и да осъзнаете, че това, което „извира“ от вас е просто години наслагване на мислене в една посока, която може да измените.
„Как?“ Една възможна първа стъпка е да се научим да бъдем най-близкия човек на себе си. Да, да се НАУЧИМ. Не да действаме импулсивно, раздразнено и агресивно към себе си при всеки неуспех както би действало едно разглезено дете, когато нещата не се случат както то ги иска, защото в много случаи действаме точно така към себе си. Не сме научили и възпитали това дете да приема и да реагира емоционално интелигентно.
Може в трудна ситуация да погледнем на себе си от трето лице – все едно, че ние сме най-добрият приятел на човек, който е изпаднал в затруднение. Какъв съвет бихме дали на човек, когато погледнем отстрани? А защо да погледнем отстрани (от трето лице)? Защото това разделяне на себе си на две всъщност разделя вас от емоционалната натовареност на ситуацията. Защото тогава се отдалечаваме от проблема. Защото променяме перспективата си и макар ситуцията да си е същата можем да си вдъхнем кураж, да приемем нещата и да направим най-доброто на което сме способни. И когато започнем да подхождаме по този начин и започнем да се уважаме и обичаме (не нарцистично) ще извлечем най-доброто от всяка ситуация и ще постигнем мир със себе си. А следващата стъпка…следващата стъпка ще е да осъзнаем, че това наше „аз“ е просто една илюзия и нищо не може да ни нарани ако не му позволим, но затова друг път…
Следващият път, когато се сблъскате с тежка ситуация, някой ви ядоса или просто нещо ви изкара от баланс опитайте да бъдете най-добрия си приятел, който би ви подкрепил. Просто спрете за момент и си кажете „Ако най-близкият ми човек се намира в тази ситуация какво бих му казал, какво бих го посъветвал да направи?“ и когато си отговорите на този въпрос просто го направете. Ще се изненадате колко по-добре ще се почувствате.
