През цялата година, от време на време, различни хора ме питаха на кои състезания ще участвам. Казвах им, че засега нямам мераци да се състезавам, а просто си тренирам за по-добра форма и за удоволствие и ако по някое време много ме засърби да участвам някъде ще се запиша, ще си начеша крастата и толкова. Е, в края на годината вече организирането на големи и малки събития взе да ни идва в повече на мен и Краси и реших да усетя как е от другата страна отново. Избрах си едно локално състезание (Зелен Маратон), на което познавам терена и едно, което много ми хареса, когато участвах през 2019, но вече нямах конкретни спомени за профила. Исках да проверя до колко познавам физиологията и психиката си и дали от толкова четене на теория в крайна сметка не съм загубил връзка с действителността. Споделям част от нещата, които смятам, че може да са полезни като принципи.
Веднага след Ком-Емине, което приключи на 15-ти август, започнах подготовка за Зелен Маратон, който трябваше да се проведе някъде в края на октомври (датата не беше ясна тогава). Ком-Емине ми даде много ценни уроци и много добра основа за издържливост (19 дена по 10 часа средно с 10кг раница в силно пресечен терен). Научих, че колкото и „разбито“ да ми се струва тялото с малко възстановяване възвръщаше ВСЕКИ път голяма част от енергията си. Научих, че емоционалното ми състояние е тясно свързано с физическото ми такова. А от Краси, с нейните гладни паузи, практически видях как това, което ядем (или не) влияе на това колко може да сме спокойни, концентрирани, умиротворени и колко малко ни е необходимо, за да имаме енергия. Всичко това, заедно с други практически дейности, в които няма да навлизам сега, приложих в подготовката си – изцяло тренировки на гладно (дълги бягания, интервали, леки бягания….) и желязно постоянство в тренировките.
Постоянството е на 1-во място за всяка една дейност. Колкото и добре да си структурираш тренировките с най-добрите теории ако не си постоянен ще имаш само частичен ефект. А най-важният аспект на постоянството е психическата стабилност, която се гради. Бягах 7 дена в седмицата като има дни, в които правех и двуразови тренировки (бягане или лостове). Ако имах ангажимент в 7 сутринта ставах в 4, правех си някои специфични дейности и около 5, 5 и нещо вече бягах. До 6 и нещо се връщах обратно, душ и бях готов за деня. Ако имахме състезание за организиране, в което трябва в 5 сутринта да оправим зоната на старт/финала ставах в 2 правех си бягането и го комбинирах с проверка на маркировка на част от трасето и до 5 бях изкъпан и на линия. „Ама не си ли скапан след това?“ „Не ти ли се спи?“ „Не ти ли е гадно?“ Не, не бях скапан в нито един от случаите. Изчистеният хранителен режим и понякога 15-30 мин дрямка на обяд (да, само толкова) бяха достатъчни да презаредя батериите в натоварените дни. Да, когато навиеш алармата за толкова рано първата реакция е да я спреш и да си кажеш, че с една пропусната тренировка нищо няма да се промени, че си прекалено уморен и ще стане по-зле ако не се наспиш, но за всяко оправдание, което мозъка ми сътворяваше си имах моето „защо“. Защото обичам целия процес. Защото знам, че началния дискомфорт, който изпитвам ще се изпари след като раздвижа кръвта си (точно както се чувствах всяка сутрин на Ком-Емине). Защото вярвам, че ние, като хора, сме едно мини отражение на вселената, която се самоорганизира от хаос във все по-сложни структури (знам, знам, че някой ще спомене ентропията) и за нас, като нейно проявление, е естествено да се стремим към нещо по-силно, по-умно, по-висше (затова и си създаваме толкова божества и идеали) т.е. и ние постоянно да се самоусъвършенстваме, така се чувстваме в хармония, защото сме отражение на голяма картина.
Горното не го пиша, за да се хваля колко много мога и правя. Казвам го, защото ако аз го мога, можеш го и ти. Аз не съм с нищо по-специален от теб. Нямам никакви специални дарби, генетични отклонения, свръх способности. И обратното е валидно – сигурен съм, че всичко, което ти можеш и си постигнал мога да го постигна и аз. Единствено е необходимо … желание.
Тук искам да отворя една скоба. Да жертваш от съня си можеш единствено ако се грижиш добре за тялото си. Ако го товарех с несъобразено хранене, алкохол, цигари и т.н. единствено, което щях да постигна щеше да е да срина имунитета си, а може би и психиката си. Затова ако опитвате да следвате съветите на някого винаги взимайте предвид контекста – вашият и на човека, който ви дава съвета. В крайна сметка е по-добре да извлечете принципите, които може да са ви полезни и да ги приложите към вашето ежедневие и вашата психика.
Бъдете постоянни. Не е необходимо да е 7 от 7, но си сложете КОНКРЕТНИ граници, които не нарушавайте – за вас трябва да бъдат като физичните закони, които управляват света. Искате да правите други дейности, не държите чак толкова на резултати, психически ви е по-комфортно с по-малко тренировки. Няма проблем – кажете си ще бягам 3 пъти (примерно) в седмицата. Но бъдете железни. Ако просто си кажете, че ще гледате как се чувствате и на база това ще определяте всяка седмица колко ще тренирате си давате картбланш за оправдания, когато ви е уморено, натоварено психически или просто нищо не ви се прави. А да намалеете доста тренировките една седмица, да ги увеличите рязко следваща и така играейки нагоре-надолу губите ритъм постоянство и дори рискувате да се контузите ако започнете да редувате много леки с изключително тежки седмици. Железни не означва да не сте гъвкави. На всеки месец може да ревизирате КОНКРЕТНИТЕ числа, които сте си задали и да ги промените. Ако се контузите (понеже сте прекалили с обема, понеже сте изкълчили крак, …) сменете спорта (колоездене, ОФП, плуване), но се продържайте към графика. ПОНЕ месец е хубава отправна точка да пробвате дадена схема. Дори да не работи добре ще научите нещо за тялото и психиката си.
Ако сте любител-бегач и не гоните професионални цели на този етап нямате нужда от някаква много точно структурирана програма, за да напредвате стига да сте постоянни. Да, има power-duration модел, който ползвам редовно. Да, има тренировки в определени зони, които съобразявам. Да, има тренировки на база дишане, което следя почти на всяко бягане. Всичко това е много хубаво, но едва когато чрез постоянство достигнете плато, което изглежда, че не можете да прескочите може да се поразтърсите как да разчупите стереотипа си на тренировки. В голяма част от случайте едно по-дълго бягане, тук-там някое по-бързо и мнооожество бавни и ще виждате прогрес (може да не е с оптимално темпо, но голяма работа). Ако не се чувствате сигурни наемете си треньор – може да ви помогне да развиете по-добри качества с по-малко сътресения.
Другият урок, който осъзнах от Ком-Емине беше за малките стъпки и колко далеч може да стигнеш с тях. Понякога ентусиазмът ни ни кара да искаме прекалено бързо резултати. Гледаме след всяка тренировка дали сме подобрили този или онзи сегмент, гледаме как е било последното ни бягане спрямо предишното ни и колко сме дръпнали напред, очакваме след 2-3 месеца, когато ни е състезанието да направим едни бързи времена, да сме на почетната стълбичка… Затова и на много хора им е трудно да бягат бавно, а реално физиологичните положителни адаптации са не по-малки, колкото и от интервални тренировки. Важното е ти да контролираш процеса, а не моментния ентусиазъм (чувство) – това е УМЕНИЕ, което се тренира.
И най-важното за мен – трябва да си имате своето защо. Когато изникне поредната „пречка“/“проблем“ вашето защо трябва да е по-силно от вашето оправдание. Вашето защо може да е просто любов. Любов към движението, любов към целия процес, любов и грижа към себе си (да не се бърка с нарцисизъм).
Всичко по-горе са моите виждания като НЕПРОФЕСИОНАЛЕН спортист с 20 години опит, преминавания през различни спортове, контузии, и много експерименти. Не претендирам за голяма изчерпателност или, че казвам нещо ново, но може да представя нещата под различен ъгъл за някого, който все още търси начин да тръгне по своя път и му е трудно.
Колко бързо съм бягал, на кое място съм станал, изпреварил ли съм еди кой си са просто технически особености и следствие на горните принципи, които се развиват с времето.
А за състезанията, в които участвах целите ми бяха да развия оптимални резултати за времето, което имах за подготовка и да позная за колко време ще завърша всяко от тях т.е. доколко добре работи преценката ми. Дали ще съм на почетната стълбичка или не беше хубав бонус, но е просто екстра, която зависи от това колко добри бегачи участват. За Зелен Маратон прогнозирах 3 часа и 15 мин и го направих за 3 и 14. За Мисионис прогнозирах 2:33 и го направих за 2:33. И макар да е супер, че много точно съм определил моментната си форма имайте предвид, че дори да предположите едно време и мнооого да сте се над/поценили това е урок и знание, а не причина за разочарование.
И така, време е да направим отново поредната си малка стъпка.
