Постоянно твърдя, че трябва да се стремим да бъдем всеки ден все по-добра версия на себе си. И виждам много примери за това. Някои може да попитат защо да се стремим към по-добра версия? Няма да се навлизам сега в дълбочина за този реторичен въпрос. Просто ще споделя нещо, което надявам се да мотивира и някой друг да стане поне мъничко по-силен, по-добър, по-смел, по-умен, защото понякога е необходимо само зрънце, за да промени курса на живота на някого.
Това на снимката е Краси, която много хора познават. Краси има голям страх от височини. Тя напълно съзнава този си страх и реши да бъде по-силна от него. Записа се на курс по катерене. Наред с теорията по цялата материя Краси започна да се катери и спуска на все по-големи височини и трудни терени. В началото в тренировъчната зала. След това се научи да се отпуска на въжето и да се доверява на човека, който я осигурява. Започна да катери по отвесни скали. Вече започна спускане с рапел (това е спускане по въже от около 20 метрова отвесна скала). И макар все още да се страхува от височини волята в комбинация с опита й надделяват над този страх.
И какво от това? може да попита някой. Какво ще й помогне това в ежедневието? Ако гледаме единствено директните ползи от придобитите умения в нейния случай едва ли ще й се наложи често да спуска на рапел от терасата си. Но това е само, когато гледаме повърхностно. Преодоляването на един такъв атавистичен страх учи на увереност. Ако можеш да преодолееш нещо толкова първично вече ОСЪЗНАВАШ (знаеш + имаш опит), че можеш да преодолееш и други пречки, които изглеждат невъзможни на пръв поглед(не е случайно, че някои компании в Германия при равни други възможности предпочитат да наемат хора, които бягат ултрамаратони, защото са с по-издържлива психика). Ставаш, това което психолозите наричат, с нагласа на растежа т.е. знаеш, че всичко може да се промени и развие и таванът, ако въобще може да го достигнем, е мноого висок. Другата алтернатива са хора, които са със статична нагласа и смятат, че не можеш да се промениш много, че си еди какъв си типаж, че интелигентността ти е кажи речи предопределена, че по природа си по-отворен/затворен, по-добър/злопаметен – това са хора, които също имат потенциала на всички останали, но поради нагласата си не могат да го използват и си остават само на едно ниво на развитие.
Трудно е да се премине от статична нагласа към такава на растежа, защото изменението във възможностите и характера на човек са нещо, което понякога отнема години и са плод на множество малки, но постоянни промени, които в краткосрочен план е изключително трудно да се регистрират, но се натрупват. Трудно е да регистрираш нещо, което понякога отнема едно, две или повече десетилетия да се промени (да, някой път отнема и толкова).
Та, сети се за нещата, от които се наистина се страхуваш. А може би да пробваш да преодолееш някое от тях? Дори да не успееш от първия път винаги има втори, трети… Нищо не губиш, а само може да натрупаш опит от всичките си „провали“. И по пътя, когато го преодоляваш ще се отворя един все по-богат свят от възможности.
