Един умен човек беше казал „Ако използваш безплатна услуга и не продаваш продукт в нея значи ти си продуктът.“ Ето ви малко храна за размисъл – от какво печели Facebook? А търсачката на Google или пък тяхната Google Maps, или стотиците им други „безплатни“ услуги, които ползваме всеки ден? Facebook има 18 огромни центъра за данни на стойност около 20 милиарда долара. Google имат 21 такива и до преди 5 години са имали 2.5 милиона сървъра (не намерих по-актуална информация). Всичко това се нуждае от 24/7 подръжка. И това е само на ниво хардуер. А софтуерната подръжка и разработка? Бил съм на техни международни конференции, в които разработчиците им са споделяли как модифицират основно цели програмни езици, за да паснат на нуждите на огромния трафик и натоварване. Месечните разходи на такива компании са колосални.
Всичко, което виждаме ние, когато си отворим браузъра е едно поле за търсене или множество цветни снимки на някой, който си е снимал краката или джоланчетата, които е ял за обяд на фона на пейзаж на Сейшелите с надпис „Ей това е животът“.
Facebook, Google, Twitter, Pinterest, …. всички печелят от едно основно нещо – вашето внимание. Колкото повече време прекарвате в някоя от тези мрежи, толкова по-голяма е печалбата им. ВАШЕТО отделено ВРЕМЕ се продава на рекламодатели и те дори наддават за него! Който е рекламирал в някоя от тези платформи има представа как може да прецизира доста точно на кого точно да се покажат неговите реклами – може да ограничи по пол, георграфско разположение, интереси, може да приложи A/B тестване на реклами (да види кои реклами имат по-голямо въздействие върху вас), и множество други параметри, така че да има максимално въздействие.
„Е“ – казвате си – „няма лошо. Някой плаща за реклама – Facebook и Google са на печалба, а аз използвам безплатна услуга. Всички са доволни.“
Нека ви опиша как работят самите услуги и нашата психика, за да ви задържат вниманието максимално време, а след това вие преценете колко е безвредно. Занимавам се разработка на софтуер вече близо 20 години и мога да ви споделя поне част от нещата, които са от „кухнята“ на такъв тип системи. Накрая ще ви споделя моят подход към използването им. Нещата, които ще кажа не са нещо уникално и на много места може да намерите детайлна информация ако ви е интересно и се ровите достатъчно.
Всяко едно действие в социалните мрежи или в търсачките се отчита от автоматизирани алгоритми – кои публикации харесвате, кои снимки разглеждате, колко време (!) сте си задържали вниманието на дадена публикация/снимка преди да продължите да скролирате, автоматично се анализира всичко, което вие пишете и всичко това се събира автоматично. Всички тези данни захранват алгоритми, които наричаме ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ – те са самообучаващи се т.е. ако ги захранваме достатъчно дълго започват да намират зависимости в данните. Тези алгоритми работят по същия начин, по който се обучава и нашия мозък – дигитален вариант на невронните мрежи в нашата черепна кутия. Примерно харесвам редовно публикациите на даден човек и алгоритъмът, на база обучението си, „разбира“ че част от моето внимание се влияе от това, което пише този човек. В реалният свят ако всяка сутрин виждам съседа да излиза тихо от апартамента на друга съседка ще заподозра връзка между двамата. ВСЕКИ от нас, който използва тези големи социални мрежи или търсачки има свой собствен, виртуален АВАТАР на сървърите на тези компании, който като „поведение“ може да е почти 1:1 ваше копие ако използвате достатъчно често услугата. Какво означава 1:1? Алгоритъмът „знае какво харесвате или не харесвате, „знае“ дали сте интроверт или екстроверт, „знае“ каква религия изповядвате или сте атеист, „разбира“ дори вашето настроение в момента (на база няколко минути скролване)! Алгоритмите са вече толкова добри, че ако са захранени с достатъчно данни „знаят“ черти за вашата психика дори по-добре от вас.
„Дотук добре, но това малко или много го знам. И какво от това?“ – може да кажат част от вас. Тук започва интересната част. Как да използват всички тези данни, за да се генерира печалба? Единственият продукт, който тези компании могат да предложат на рекламодателите е вашето ВНИМАНИЕ и ВРЕМЕ т.е. колкото повече успеят да ви задържат на екрана, толкова повече реклами ще могат да ви покажат и съответно толкова по-голяма печалба ще имат. Това е техният продукт – вашето внимание/време. И те трябва да ни „убедят“ да им го дадем. Ако една услуга е калпаво направенa и трудна за използване колкото и алгоритмите да са обучени добре накрая ще я зарежете.
В началото на този век един човек на име Браян Джефри Фог (доцент в Станфордския университет), разработва методика наречена „Дизайн за убеждаване“ (Persuasive design) – към днешна дата е преименувана на „Дизайн на поведението“ (Behavior Design). Ако се интересувате повече какво точно представлява може да посетите сайта на Станфорд – https://behaviordesign.stanford.edu/. Това са модели и методи за промяна на поведението. Целта е била (и все още е) да се изведат принципите на база, на които човек променя поведението си и си създава навици. Идеята е да се създадат по-добри навици и да се изкоренят лоши такива. Но принципите може да се използват за създаване на навици за всичко. Примерно да използвате редовно дадена услуга. На база на неговата работа се базира голяма част от принципите, на които функционират социалните мрежи днес. Затова и Facebook към днешна дата има вече близо 3 МИЛИАРДА потребители – повече от жителите на всяка страна в света!
Какво всъщност се случва под капака? Обучените алгоритми, на база на събраните от вас данни, ви предлагат съдържание, което има по-голяма вероятност да задържи вниманието ви. По-голямата част от предлаганото съдържание я скролирате и в даден момент попадате на съдържание, което ви задържа за повече време. Това, че НЕ ви показват единствено съдържание, което би ви задържало постоянно вниманието не е нито случайно, нито защото алгоритъма не ви е „налучкал“ поведението. Колкото на по-НЕРАВНОМЕРЕН интервал получавате интересно съдържание, толкова по-дълго ще останете да използвате услугата – получавате така наречената „Доза допамин“ (Dopamine hit). Това е невротрансмитер в мозъка ти, който е свързан мотивацията ти (както и множество други функции). Колкото повече допамин отделя мозъка ти, когато извършваш дадена дейност, толкова по-мотивиран се чувстваш и толкова повече би я повтарял. Проблемът е, че мозъкът ни се адаптира и ако повтаряме на РЕГУЛЯРЕН интервал тази дейност мозъка ни ще отделя все по-малко допамин докато накрая „загубим“ мотивацията си към дадената дейност. Ако ти се е случвало да започнеш ентусиазирано някаква дейност (проект, диета, бизнес, …) и с времето си загубил своя плам вече знаеш защо.
Но всичко това се променя ако дозата допамин е на неравномерен интервал т.е. не знаем кога ще я получим. Получава се допаминов дефицит след известно време НЕполучаване на наградата, което преведено на прост човешки език е жадуване на още от същото, което ти е дало наградата по начало. Еволюционната теория зад това е, че е трябвало редовно да търсим храна и подслон и намирането им (в праисторическите епохи) е било на неравномерен интервал и високото ниво на мотивация да продължаваме да търсим отново и отново такива е създало този еволюционен механизъм, за да оцелеем. Той е толкова дълбоко закодиран в нас (така нареченият lizard brain – гущеров мозък), че дори това, че знам как функционира не може напълно да промени ефекта му т.е. дори да знам как Facebook манипулира поведението ми ако го използвам достатъчно дълго аз пак ще си създам зависимост. По същият начин както това, че знам, че кокаинът ще ме пристрасти (който работи също върху допамин системата в мозъка ни, но много по-силно) няма да ме предпази от това да стане ако го използвам достатъчно дълго време.
„Е, чак пък като кокаин! Не виждам нещо негативно да се е променило в поведението и ежедневието ми.“ Това, че не отчитаме нещо със сетивата си не означава, че няма промени. Ние базиране мисленето си основно на информацията, която виждаме в ежедневието си. Мисленето ни води до действия в съответната посока. Ако достатъчно дълго повтаряме дадени действия те стават навик. Навиците ни в крайна фаза стават черти от нашата психика. А сега си представете алгоритми, които знаят как да ви „натиснат бутоните“, да възбудят и задържат интересите ви, да ви насочат съвсем леко в дадена посока. А сега си представете някой с достатъчно голям бюджет, който да инвестира в това, да ви се покажат реклами, които мъничко да ви подбутнат в дадена посока (чували ли сте за геноцида в Мианмар?). А сега си представете паразитни организации със стотици компютърни „ферми“ с хиляди фалшиви акаунти генериращи публикации и коментари с цел да предизвикат дизинформация или да насочат публичното внимание към теми, които са в техен интерес (ВСЯКО четиримесечие Facebook премахва между 1.3 и 2 милиарда фалшива акаунта – по официални статистики, а някои от най-популярните (viral) публикации идват точно от фалшиви акаунти).
Ако все още си мислиш, че имаш КОНТРОЛ какво да виждаш, в кои групи да членуваш, кои страници да харесваш, кои приятели да следваш ще ти кажа, че твоят избор е долу горе както да ти предлагам чипс, кока-кола, шоколад и солети всеки ден и да ти кажа, че имаш избора и контрола да ядеш каквото ти пожелаеш и да си здрав.
Какъв е крайният резултат? Едни алгоритми, които ти показват съдържание, което все повече утвърждава убежденията ти (confirmation bias) или обратното – показват ти публикации на хора с почти изцяло противоположно мнение на твоето мислене и вярване, а вярванията на човек изложени директно на противоположен натиск в повечето случаи водят до защитни реакции и утвърждаването им. Всичко това ни прави все по-слепи за гледната точка на отсрещната страна. Подложени сме на една информационна буря, която ни поляризира още повече и служи повече за нашето разделение, в която социалност е ЕДИНСТВЕНО в названието „социална мрежа“, а всъщност все повече се делим на различни племена – на ваксъри и антиваксъри, на бели и черни, на джендъри и нормални, на прости и умни, на добри и лоши.
Искате ли да не се лишавате от тези услуги, но все пак да минимизирате влиянието им върху вас? Предлагам ви една проста приставка (extension) към браузъра Google Chrome (сигурно и за други браузъри има), която блокира вашия News Feed на различни социални мрежи, предлаганите видеа от Youtube и други. Това е ЕДИНСТВЕНОТО, което блокира – вашето табло с „новини“ и предложения т.е. социалната мрежа няма да насочва вниманието ви към определени хора и теми. Ще можете да си изпращате/получавате съобщения на/от други потребители, да отваряте страници и групи, да пишете коментари и публикации, НО….най-важната промяна е, че няма социалната мрежа да избира „интересното“ съдържание вместо вас, а вие ще трябва да си го търсите (е, ще останат известията, но пак ограничението на влиянието е голямо). Ето и линк: https://chrome.google.com/webstore/detail/news-feed-eradicator/fjcldmjmjhkklehbacihaiopjklihlgg?hl=en
За мобилните телефони начинът е премахвате си мобилното приложение на Facebook и използвате Firefox браузъра за достъп до сайта като отново си сложите една приставка, която блокира таблото ви с новини. Firefox браузъра може може да го инсталирате от Google Play, а ето и линк към приставката: https://addons.mozilla.org/en-US/android/addon/news-feed-eradicator/
За да опитаме да променим средата около нас към по-добро трябва да работим заедно. И да минимизираме влиянието на всичко, което ни възпрепятства. Е, вече сте въоръжени с малко повече знание. Дали ще го използвате или ще продължите по стария начин е ваше решение и отговорност.
