Знаете ли какво различава един добър оратор от един посредствен? Добрият оратор може да изкаже нещо добре подредено логически, да ви предразположи като слушатели и да предизвика положителна емоция във вас за това, което говори. Може да въплати трите форми на убеждение – логоса (разум), патоса (емоция) и етоса (имидж, предразположение) в речта си. Посредственият оратор разчита само на някоя от трите форми, а понякога не може да постигне и нито една от тях. Всеки от нас има ПОТЕНЦИАЛА да бъде добър оратор. Това е УМЕНИЕ, което може да се развие. Представете си колко хубаво би било ако можете да комуникирате по начин, с който да предразполагате хората да се вслушат в това, което казвате (това не винаги означава да го приемат!) и да можете да избягвате или дори туширате конфликти.
Тук смятам да изложа няколко доста често използвани логически грешки, които хората използват (понякога напълно съзнателно, понякога подсъзнателно) просто, за да спечелят спора. Защото едно от условията да сте добър в риториката е да може да „виждате“ под повърхността и да забелязвате, когато някой опитва да ви манипулира.
Сламен човек (Straw man) – когато някой сложи аргументите ви в абсурден контекст, когато ги изопачи, когато ги представи неточно или ги опрости. Всичко това с цел да ги направи невалидни. Пример:
Учен: Доказателството ми е грешно ако бъде поставено извън контекст.
Медия: Учените казаха, че доказателството им е грешно. (опростено и представено неточно)
–––––––
– Ако спортуваш ще си по-здрав.
– Не можеш да накараш хората да спортуват насила. (слагане на твърдението в контекст, в който би било невалидно/трудно изпълнимо)
<<<< >>>>
Ad Hominem – напада се личността на опонента, а не аргумента. Пример:
– Ти не си треньор по лека атлетика. Говори само за неща, за които си учил. (Дали човекът е треньор или не няма никакво значение за аргумента му, който може да е верен или не без значение дали има тази професия)
<<<< >>>>
Позоваване на популярност – позоваване, че ако много хора вярват в нещо следователно то трябва да е вярно. Използва се често в политиката Пример:
– Всички хора с висше образование гласуват за <еди коя си партия>. Гласувай и ти. (това, че дадена група хора правят нещо не е ДОКАЗАТЕЛСТВО, че нещото е правилно или не)
–––––-
– Защо не искаш да носиш фередже след като всички останали жени носят? (изтъква се отново единствено популярност без доказателство за аргумента)
<<<< >>>>
Позоваване на лицемерие (tu quoque) – обвиняване на опонента в неспазване на твърдението и така разсейвайки вниманието от самия аргумент. Пример:
– Ако искаш здраве трябва да оправиш хранителните си навици.
– Ти ли точно ще ми даваш съвети – спомням си, че видях теб самия как вчера изяде две пици една след друга. (няма отношение дали първоначалното ТВЪРДЕНИЕ е правилно или не)
<<<< >>>>
Позоваване на произход – обвинение в надежност или ненадежност на произхода на човекът, който изказва твърдението. Произходът на човека не е доказателство за валидността или невалидността на дадено твърдение. Пример:
– Той беше много слаб ученик. Няма как твърдението му да е вярно.
<<<< >>>>
Това са само част от логическите грешки, които хората допускат/използват, за да докажат, че те са прави. Сега, вместо да си кажете „Ха, точно това онзи ми го каза вчера. Сега ще му натрия носа“ помислете как да използвате горните аргументи, за да подобрите своя логос, но само с него без да предразположите и предизвикате положителна емоция от другата страна няма да постигнете нищо. Ако просто искате да „оборите“ другия и да му покажете, че е глупав това „говори“ много и за вас, така че помислете колко е важна идеята, която искате да представите или е по-важно егото ви. Помислете дали искате да разрешавате конфликти или да създавате/поддържате такива. Помислете какво би станало в свят, в който всеки опитва да НАЛОЖИ (подчертавам НАЛОЖИ вместо убеди) своето мнение.
Някой може да каже „Да, да – това може да стане само в един идеалистичен свят. Ама знаеш ли, че каквото и да направя този или онзи са вироглави и няма да се променят и ще продължат да рушат.“ Да, може и да не се променят, но ТИ можеш да се промениш. ТИ можеш да предадеш това на децата си (чрез пример т.е. като станеш такъв). ТИ можеш да повлияяш на някой друг да се промени. ТИ имаш значение. Всичко започва от теб. Днес. Сега. Опитвай да градиш и ще създадеш идеи. Руши (чрез действия и думи) и ще виждаш само руини. Всеки от нас поема отговорност и действа. Останалото са само празни приказки.
