Преди малко повече от 100 години учените са вярвали, че знаят, че живеем в един етер, че времето тече еднакво за всички и че няма какви повече фундаментални открития да се направят. Е, вече знаем, че са сгрешили.
До преди около двадесетина години учените са вярвали, че не можем да повлияем съзнателно вродената си имунна система. Сега вече множество изследвания показват, че можем.
Не, това не е публикация за това да не вярваме на науката. Благодарение на нея тези редове достигат до теб. Благодарение на нея можем да пътуваме до другия край на света в рамките на ден. Благодарение на нея са спасени неизброимо много човешки животи. Това е публикация, с която да те замисля как ВЪЗПРИЕМАМЕ света.
Нека ти разкажа моето виждане за възприятие ни. Съществуват два аспекта – действителността, в която живеем и начинът ни на възприемане й. Възприемането на действителността не е задължително да отговаря на самата действителност. Какво означава това? Вървя си през пустинята и виждам палми, вода, плодове. Приближавам се и виждам, че това е мираж. Но докато не съм се убедил лично аз може да съм вярвал, че пред мен наистина са така бленуваните плодове, сянка и вода. С две думи възприемането ми за света се базира на вяра. Аз може да съм вярвал, че знам даден „факт“, но впоследствие да се окаже, че греша. Тази вяра в повечето случаи отговаря на действителността – в противен случай нямаше да оцелеем (вярвам на възприемането си, че ако направя крачка след ръба ще падна в пропастта).
Целият ни живот се базира на система от вярвания, които са уникални за всеки от нас и голяма част от тях са изградени по емпиричен път. Като вид имаме вярвания, които са общи за всички. Като общество също имаме общи вярвания, които може да се различават от други общества.
Вярата изглежда като някакво фундаментално качество на мозъка ни. Не случайно откакто съществуват хора съществуват и множество вярвания в нещо свръхестествено и трансцендентно.
Ако си по-атеистично настроен може автоматично да настръхнеш, когато чуеш тази апокрифната дума „вяра“. В главата ти може да се прожектират картини на инквизиции, клади и потисничество. Но да съдиш за една концепция на база на това как някой я е взел, сложил в един тесен контекст и използвал по един начин е все едно да осъждаш идеята за демокрацията на база на това как вече над 30 години едни властоимащи управляват държавата ни в … демокрация. Нито вярата е тясната рамка, в която някой опитва да я постави, нито демокрацията е тясната рамка, в която властоимащите ни карат да повярваме.
Добре, но с какво може да ти помогне това? Ако възприемеш тази идея може да се замислиш как много хора в социалните мрежи правят публикации с данни, статистики, с примери и … почти няма ефект. Не можеш да промениш вярата на някой просто с данни за ТВОЯТА действителност (в случая не обсъждам дали е правилна или не). За да достигне каквато и да е информация до другата страна то трябва първо да изградиш вяра на отсрещната страна в теб – понеже цялото ни възприемане се базира на вяра. Но това не става с още повече числа, а най-малкото с ирония, обиди или високомерие. Даже се получава обратния ефект – подкопаваш вярата в себе си, в идеите си и в това, че искаш да помогнеш.
Кога се доверяваш на един човек? Когато той те гледа високомерно и с насмешка или когато покаже разбиране към притесненията и страховете ти? Когатo опитва да докаже колко глупаво е мнението ти или когато опита да вникне в него и да го пробва и той? Сложете се от двете страни на уравнението и пробвайте да си отговорите на горните въпроси. Мисля на всички е ясно, че въпросите са риторични.
Аз не знам за вътрешните ти терзания. Аз не знам как е протекъл живота ти. Аз не съм преживял нещата, които ти си преживял. Аз нямам твоя опит. Ти също знаеш какво става в моята вселена колкото аз за твоята – много малко. Първо трябва да можем да ОБЩУВАМЕ преди да можем да се убедим в каквото и да е. Различията не е нужно да са причина за конфликт.
Понякога това, което ни липсва е просто малко вяра…
