Вече над 6 години заедно с Краси Маркович се занимаваме с iRun. Опитваме да развиваме клуба (да, вече сме официално клуб), да популяризираме спорта, активното движение и едновременно да изкарваме и пари от това, за да можем да си плащаме сметките и да живеем нормално (за съжаление това със сметките и живеенето нормално от тази дейност засега си остава само като план). За тази цел опитваме да кооперираме с колкото се може повече фирми и организации – в нашият бранш и/или близки/свързани с него. Обменяме идеи, правим общи проекти, помагаме си взаимно, препоръчваме се пред клиенти/спонсори.
От известно време наши партньори, с които работим от няколко години, започнаха да се държат неетично в областта, в която действаме заедно. Естествената първоначалната реакция беше на разочарование и гняв. Тогава казах на Краси, че трябва да им простим. Случи се отново. Тя ме попита „И сега ли трябва да им простим?“. Казах й, че прошката не е за тях, а за нас. Тя ме попита „Как така за нас?“. Тогава не успях да и отговоря.
Мина време и започнах да се замислям по-сериозно дали пък аз не греша. Дали прекалената доброта не е отворена врата за всякакви недоброжелатели и паразити да изсмукват живителните ни сили? Но когато пък загубиш добротата си и станеш дистанциран и служебен и недопускаш хората до себе си в крайна сметка се изолираш и ставаш друг човек, на който не желая да приличам. Тогава си дадох сметка, че генерализирам нещата и третирам два различни аспекта като един. Когато това ми просветна разбрах как мога да разреша казуса си.
Да простиш не означава да толерираш и да позволиш да се възползват от теб т.е. от една страна е прошката, а другата страна е действието. А какво означава тогава да простиш? Зачудих си кога искрено бих простил на някого, а не просто да го кажа и да се насиля да го направя, но вътрешно да продължавам да изпитвам негодувание към отсрещната страна. Ако се припозная в действията на другия, ако аз съм бил в същата и/или сходна ситуация и съм направил същото/сходно нещо както отсрещната страна то бих разбрал мотивите му. Да, ако преценя, че ми вредят няма да ги допусна, но бих му простил, защото моят опит ще бъде огледало на това, което е в него/нея.
Но ако никога не съм правил това, което другия прави и никога не съм изпадал в неговата/нейната ситуация и НАЙ-ВАЖНОТО – ако ОТКАЗВАМ да допусна, че при определени обстоятелства и ситуация аз бих действал както него/нея то тогава аз няма да му/й простя и ще продължавам с негодуванието си.
Да видиш грозотата на действията в света и да признаеш, че в себе си имаш потенциала на чудовище, което също може да направи невероятно лоши неща е изключително трудно. Да признаеш, че имаш потенциала да си мъчител, лъжец, крадец, …. Е, разбира се почти всеки си мисли, че това не се отнася за него. Той/тя при никакви обстоятелства не може да стане, примерно, убиец. За съжаление историята не говори в полза на това твърдение. За всички, които са скептични мога да им препоръчам книгата на Кристофър Браунинг „Обикновен човек“ базирана на исторически събития на цяла нация.
Аз неведнъж съм се хващал в негативни мисли, с които съм искал да навредя на някого, че и по-лошо. Осъзнавам, че да отричам тези първични емоции и да опитам да ги потисна не би ги премахнало, а само ще ги запрати дълбоко в подсъзнанието ми, където ще трупат напрежение, което има вероятност да избие с много по-голяма сила при подходящи условия.
Да осъзная тъмната страна на душата си без да я отричам, но да не я оставям да ме контролира е начин дори да черпя сили от нея и да казвам твърдо „Не“ ако се наложи или да бъде извор на мотивация да обърна нещата в моя полза.
Но нека се върнем на прошката. Ако НАИСТИНА осъзнаем негативния си потенциал то тогава ще осъзнаем, че при определения обстоятелства и ние бихме действали както отсрещната страна. А ако действаме както острещната страна не бихме им се сърдили, защото никой нормален не се сърди на огледалото, че отразява образа, който го гледа. Тогава ще можем да се освободим от негодуванието, което ни трови и просто да предприемем мерки, с които да пресечем действията, които вредят т.е. ще можеш да кажеш ИСКРЕНО на отсрещния „Прощавам ти“ и ако се наложи след това да му удариш шамар. Това да не се бърка с раздаването на шамари, защото сме ядосани и искаме да си отмъстим, а с шамар, който ситуацията МОЖЕ да изисква, за да се прекрати негативния резултат.
Да простиш – това е за теб, а не за другия.
