Биеш трупа си съдба
удряш, заливаш го с емоции омайни
трупаш, тъпчеш го с най-богатата храна
късаш, задоволяваш желания безкрайни.
Страх, адреналин, любов, оргазъм
чувства, чак костите ти пукат
Инжектираш пак поредната си доза спазъм
Оцеля и този ден, но следващите на вратата чукат
Казваш обичаш само „простички“ неща?
Море, небе, луна, дървета?
Светец си ти – ще отидеш в рая
но… пропилял си си късмета
И тъй минават дните твои
искрицата живот в трупа да вдъхнеш
и когато омръзне ти таз игра
в земята сива пак ще хлътнеш.
