Живеем в света на съществителните. Гоним цели. Искаме успешен бизнес и пари, искаме романтична любов, искаме уважение, искаме една къщичка на старини с градинка и спокойствие, искаме…. да постигнем някакво крайно състояние, в което да се чувстваме добре, да сме в хармония. Искаме твърдо състояние и стабилност, за да се чувстваме сигурни. Съвсем нормално и човешко е.
Въпросът е дали живота е съществително. Бизнесът изисква усилия да се създаде и не малко усилия да се поддържа и развива в дългосрочен план (колко от вас имат бизнес от 20-30 години и нагоре, който сам се движи (почти) без вашето участие и без да ви създава никакви проблеми?). Уважението се заслужава или губи зависимост от действията ни т.е. то е динамичен показател на действията ни спрямо останалите и околния свят. Къщичката изисква работа да се поддържа. Романтичната любов … тук много хора си я представят като някакво състояние, просветление изведнъж и край – става вечна. Моето виждане е, че тя е динамична – може да обикнеш някого (или дори някои) постепенно, когато осъзнаеш, че този някой/я те прави по-добър, че добавя все повече смисъл в живота ти, че чрез него/нея започваш да преоткриваш себе си. Но както може да се създаде една романтична любов, така и може да се загуби – с действие или бездействие, с апатия и безразличност, с конфиликти и неразбирателство. Бизнесът, парите, къщичката, партньорът ни няма да ни донесат спокойствие и стабилност, когато ги постигнем, защото ще осъзнаем, че те съвсем не са крайното, бленувано състояние, което сме си представяли. Ще осъзнаем, че живота не спира в този перфектен миг, в който сме достигнали поставената цел, а продължава напред и ни подхвърля постоянно нови предизвикателства във всяка сфера на живота ни.
Така представено изглежда, че играем игра, в която няма шанс да спечелим. Но това е само на пръв и повърхностен поглед, заради ъгъла, под който гледаме нещата. Ако променим гледната си точка всичко придобива друг смисъл. Поставената цел има СТОЙНОСТ за нас, когато полагаме усилия и се движим към нея. Ако получаваме нещо наготово цял живот рано или късно ще загубим желанието си към него и просто ще ни стане безразлично. Действието и движението ни към целта я правят все по-желана. Кога ви е по-вкусна храната – когато сте направили един дълъг преход и сте гладни или ако сте преяли? Кога ще се почувствате по-щастливи – ако сте тренирали години наред и накрая станете олимпийски шампион или ако просто ви обявят за такъв? Когато получите нещо наготово ще изпитате мимолетно удоволствие, което бързо ще отмине. А когато достигнем целта си? Продължаваме да работим/действаме върху нея и/или поставяме си следващата и повтаряме процеса. Фокусирайки се върху действието, а не крайната цел можем да придобием спокойствие и стабилност – състояние на духа, в което знаем, че всичко се променя, че нищо не е вечно, но всяко изпитание е добавената стойност, която ще увеличи КАЧЕСТВОТО на нашия живот.
И все пак ако все още търсите някакво крайно състояние в нашия, физически свят имам добра новина! Има такова за всички ни и то се намира на 2 метра под земята, украсено с уникална каменна плоча и красива епитафия. Нека все пак не чакаме толкова, за да се почувстваме спокойни. За финал ще цитирам част от красивото стихотворение на Мария Донева „Човекът диша“:
И ако всичко отминава
и всеки порив е осъден,
мигът, усетен да изгрява,
най-скъпоценното ще бъде.
