В природата ни е да сме адаптивни. И рано или късно свикваме с всяка ситуация, човек и положение, на което сме изложени за известно време. Хубаво си повтаряме като някоя мантра да харесваме и да сме благодарни на малките неща, но в действителност не е толкова лесно. Пример? Отидете на чешмата и пуснете водата. А сега и се радвайте. Може да се напъвате колкото желаете, но няма да достигнете радостта на някое дете от Африка, което не е пило вода няколко дни и го поставите в същата ситуация.
„Е, какво ми казваш? Да не пия и аз няколко дни вода, за да мога да и се радвам ли? Ми то да взема и да не се къпя за по месец, че да мога да го оценя…“
Ако сте си помислили горното значи сте човек, който е ограничен да вижда света само черно и бял. Не, няма нужда да изпадаме в крайности, за да оценим това, което имаме – горният пример показва, че сме адаптивни и е трудно да придадем стойност на неща, които са ни всекидневие.
Представете си следното ежедневие. Ставаш сутрин, закусваш, отиваш на работа от 9 до 18. Връщаш се. Вечеряш с жена/приятелка/деца. Лягаш си. И така 20-30-40 и повече години. Който и от нас да се намира в това ежедневие ще иска да го разчупи поне малко. Ще отиде на почивка, ще си купи нещо, което му/и харесва, ще практикува някакво хоби…ще прави нещо РАЗЛИЧНО. Защо? Както всяко нещо в природата и човешката психика не може да бъде в статично положение дълго време. И за да разчупи стереотипа на битовизмите има 2 подхода.
Консуматорски, по-лесен. Купуваме повече и по-хубави неща, ходим на повече почивки, сменяме повече приятелства…
Вторият е да сложим повече предизвикателства пред себе си, по-труден. Да опитваме да се развиваме и усъвършенстваме в дадена посока. Да поставяме изкуствени пречки пред нас, за да се научим да ги преодоляваме и да станем по-силни физически и психически (физическите и менталните тренировки са точно това).
„Значи цял живот да се блъскам и зоря и ще се чувствам добре? Значииии, ако ти зашия един…“
Би казал бай ти Ганьо без да се замисли, че пак изпада в ограничените „или-или“ и света за него е черно и бял. ЕДИНСТВЕНО консуматорски или ЕДИНСТВЕНО с предизвикателства ще изпаднем в положение на крайности, които изтощават психиката ни и се отразяват и на отношенията ни с околните. Умерени предизвикателства (извън комфортната ни зона) и малко консуматорство (пълното му подтискане, може да доведе до крайно консуматорство при достигане над определен праг) е рецепта, която гледам да следвам. Разбира се колко „умерени предизвителства“ и колко „малко консуматорство“ е трудно да се каже точно, но основен критерий, че сме на прав път е дали ни харесва живота, който живеем. Ако „не“ то е хубаво да си направим равносметка.
С няколко думи да обобщя горното. Колкото по-голям контраст има в живота ни, толкова повече виждаме и оценяваме нещата. Не можем да видим и оценим бяло върху бяло. Трябва ни различен цвят и яркост за фон в живота ни, за да осъзнаем това, което имаме.
