Днес попаднах на постинги със спорове между хора „за“ и „против“ ваксините. Точната дума е спорове – там дискусии няма. Едните заклеймяваха другите и обратното. Всяка от страните опитваше да изтъква аргументи в своя полза, поставяше гледната точка на другата страна в абсурден контекст и съответно я „оборваше“. Всяка страна опитваше да се наложи над другата – прокарваха се „тънки“ обиди в стил колко са необразовани едните и колко са заблудени другите, как еди кое си известно име е казало еди какво си и т.н. и т.н.
Няма лошо да сме убедени в нещо и да можем да се аргументираме. Може дори да имаме повече информация от отсрещната страна, да сме изпитали лично нещо, да знаем повече, а може и просто да вярваме силно в тезата си, защото просто усещаме, че е вярна. Но всичко това няма да има значение ако третираме другия като враг на тезата ни. Ако не опитваме да вникнем в чуждата гледна точка и да покажем на отсрещната страна, че опитваме да го/я разберем. Ако единствено представяме нашето виждане за нещата и само контрираме ние единствено утвърждаваме убеждението на другия в неговото право – независимо колко рационални са доводите ни.
Преди известно време прочетох съвет на един клиничен психолог (Джордан Питърсън), който много ми хареса: „Ако желаете да разберете отсрещната страна и да бъдете чути съответно пробвайте вместо да оспорите техните аргументи да ги повторите и да дадете аргумент в ТЯХНА полза. Защо? Защото, за да можете да дадете разумент аргумент в тяхна полза се налага да вникнете в тяхната гледна точка или поне достатъчно близка. Това ще ви помогне да представите своята теза по начин, който вече ще е по-близък до тяхното разбиране и отделно другия ще е по-склонен и той да опита да възприеме вашата (това не означава, че ще е съгласен с вас накрая, но би приел различната гледна точка). Така двете страни можете да извършите обмен на информация, който да ви обогати по някакъв начин, а не просто силово да опитвате да наложите себе си.“.
Към това бих добавил следното: Нека изслушваме събеседника си и не го прекъсваме докато говори (когато е на живо). Това показва уважение.Това показва, че търсим комуникация и взаимно обогатяване, а не налагане. Това показва контрол. Това показва, че сме достатъчно смели да допуснем да ни докажат, че нашата теза е грешна. Това показва, че ни интересува мнението на другия (ако не ни интересува очаквайте същото и от отсрещната страна, което прави цялата комуникация и спор в безсмислено надприказване).
Вярвам, че ако водим разговори по този начин бихме разбирали другите много по-добре, бихме обогатили себе си с различни гледни точки (без да е необходимо да сме съгласни с тях) и бихме разпространили нашите идеи много по-ефективно.
Сега ме оборете, че греша
