Искаш ли много пари? А какво ще кажеш за много свободно време? Да се разхождаш по света, да практикуваш любимото си хоби? Да можеш да си позволиш всичко което си желал? И толкова много секс, че съседа да го заболи ръката от чикии докато те гледа и завижда? Искаш ли да живееш един утопичен живот? Ако отговориш на горните въпроси с „Да“ продължи да четеш по-долу!
––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––
Ако си стигнал и четеш това изречение следователно, както почти всички хора, автоматично си подмамен от изкушаващите предложения т.е. в съзнанието ти е изградена представата (от родители, приятели, общество, култура), че пари, свободно време и да имаш всичко, което желаеш ще ти донесе хармония, щастие и ще ти оправи живота. Сега само остава да измисля някакъв мега, хипер, трипер як продукт, който трябва да си купиш
Съзнавам, че не всеки, който е продължил да чете го е направил с гореописаните мотиви (някой може да се интересува от писанията, размишленията и знанията ми).
Но с каква цел го написах това? Да се присмея на тези, които са се хванали на уловката ми? Да покажа колко са повърхностни? Всъщност искам да ви споделя една различна и лична гледна точка, комбинирана с малко информация от хора, които са занимават с изследване на човешката психика. Колкото и да сме различни ние всички сме хора и споделяме обща физиология, психика и начин на мислене т.е. телата и мозъците ни работят на еднакви принципи – затова има множество предмети като анатомия, психоанализа, неврология и т.н. Изказвания от типа „Моите гени са такива“, „Аз имам едър кокал“, „Аз съм различен характер“ и дори „Нямам време“ в най-общ аспект са просто израз на оправдание на положението, в което се намираме. Да, имаме разлики, но ако искаме да сме адекватни в живота си трябва да знаем кои са нещата, които ни направляват като хора и чак тогава да търсим индивидуалното за всеки от нас.
Ние сме страшно адаптивни същества. Приспособяваме се към крайно неблагоприятни условия – живеем от убийствено ниски температури в Сибир, до изпепеляващите жеги в Сахара. Адаптираме се и оцеляваме в страшно тежки ситуации за физиката и психиката ни. Разбира се има достатъчно много случаи, в които хората не успяват да се адаптират – умират от студ, дехидратация, топлинни удари, изпадат в тежки депресии и т.н. Има значение как и колко ще ни бъде поднесен стреса, за да можем да свикнем с него.
Знаете ли, че са изследвали хора, които са спечелили от лотарията и такива, които са загубили крайници или са били парализирани. Година след като са ударили джакпота или след неприятния инцидент ги подлагат на тест колко са доволни от живота си. Оказва се, че и двете групи имат еднакво удовлетворение. „Да бе, да! Парализираните, разбира се, че така ще кажат.“. Това изследване не е единствено и има много такива във връзка със синтетичното и натуралното щастие. Ако ви е интересно може да потърсите трудовете на Даниел Гилбърт.
„И какво искаш да ми кажеш? Независимо дали ще спечеля много пари или ще имам много свободно време накрая ще му свикна и няма да ми прави впечатление? Тогава какъв е смисълът от каквото и да е ако крайния резултат е апатия?“
Да, свикваме/адаптираме се с времето към всичко. Много се радваме на новата кола, която си си взел, но след 1-2 години просто отиваш и се качваш на нея без дори да се замисляш.
Разбира се, има начин да продължаваш да изпитваш удовлетворение от нещата, които получаваш в живота си. Как? Първо да си дадем сметка, че живеем в един дуалистичен свят – всяко нещо си има своята противоположност/допълване. Светлина – тъмнина (отсъствие на светлина), любов – омраза, здраве – болест, … Преходът от едната към другата противоположност фокусира вниманието ни върху нея, защото все още не сме се адаптирали и ние съзнателно обръщаме по-голямо внимание. Пример? Кога храната ни е по-вкусна? Кога почивката е най-сладка? Кога ставаме по-силни? Кога ставаме по-умни?
„Е, какво – значи трябва да съм гладен, уморен, да тренирам и чета постоянно и тогава ще се кефя на живота ли? Не, благодаря. Предпочитам без да навлизам в крайности да си живея и радвам на живота.“
Какво става ако само гледаме да получаваме всичко с минимални усилия и инвестиция от наша страна (във всеки един аспект)? Психиката ни се адаптира към това, което постигаме/купуваме лесно и се хвърляме на следващото, после трето и т.н. Накрая…накрая ставаме консуматори. А когато заживеем и в такова общество нещата не отиват на добре.
В живота ако искаме да получим нещо трябва да дадем нещо – ще инвестирам време и усилия в залата и ще стана по-силен, ще инвестирам време, усилия и пари и ще си направя собствен бизнес, ще инвестирам време и ще чета и ще се образовам в дадена област. Дай, за да получиш. Даването не е задължително да е асоциирано с отрицателна емоция. Да съм в залата, да бягам в гората, да чета книги, да инвестирам средства и усилия в собствени проекти – това може да е извор на удовлетворение, въпреки умората, лишенията, несигурността, а не просто пречка към крайната цел. А как това ще намали консумацията? Така ще може да се наслаждаваме и преоткриваме едни и същи неща без да се налага да запълваме постоянното желание за нещо ново (което само по себе си не е лошо, но не и в консуматорски аспект). Когато изпитваш противоположност (хич не ми харесва тази дума, понеже предизвика асоциация за противопоставяне и конфликт, а в случая не е това) ти трябва малко от другото, за да изпиташ не по-малко удовлетворение (нарочно не използвам удоволствие). За всичко това се изисква различна нагласа. Как може да я създадем? Следващият път…
