ЩРАК……
– Егати скапаният живот. Няма никакъв смисъл!
– Защо? Какво стана?
– Замисли се само. Раждаме се, ядем, живуркаме си и умираме. Къде е смисълът?
– Може би има някаква по-висша цел? Нещо, което още не сме открили или осъзнали.
– И ти почна като онези фанатици, които говорят за смисъла, пътя и сто други глупости.
– Не твърдя като тях, че знам отговорите. Даже обратното. Може би има смисъл, но не сме достигнали зрялост, за да го разберем. Може да има някакви други физични закони или свойства на света, в който живеем, които все още не сме открили. А най-малкото влияем на всички около нас.
– Влияем, но и за тях всичко е толкова безсмислено, колкото и за нас.
– Не разбирам вселената. Имаме теории КАК е възникнала, ама теориите ни ЗАЩО е възникнала нещо куцат. И ти в момента твърдиш с убедеността на някой, който знае отговора ЗАЩО, че няма смисъл.
– Не съм казал, че знам ЗАЩО е възникнала вселената и какво общо има цялата скапана вселена с краткото ни съществуване на тази планета, което е само като миг сравнено възрастта на всичко останало. „Пуф“ и вече теб и мен ни няма и след още няколко мига и всички ние ще сме изчезнали от планетата, а вселената дори няма да разбере, че ни е имало.
– Противоречиш си. Хем казваш, че не знаеш ЗАЩО, хем че няма смисъл. Излиза, че твърдиш да знаеш ЗАЩО и то е, че всичко е безсмислено.
– Много философстваш.
– Още не съм влязъл в сферата на философията – засега с проста логика те оборвам.
– Майната ти!
– И аз те обичам!
ЩРАК……
Всеки един от нас в този момент прави нещо, което е толкова естествено, че не му обръшаме внимание ако специално не акцентираме върху него. Нещо, което е жизнено важно за здравето ни, психиката и живота ни. Нещо, което определя дали ще продължим да съществуваме или не. Да си поемеш дъх е една от най-естествените ни дейности. Дъхът ни определя границата между живота и смърта.
Но преди 2.5 милиарда години щяхме да си поемаме дъх напразно. В атмосферата ни е имало същото количество азот, но е нямало никакъв кислород. Планетата ни е била сурово място. Съществували са единствено едноклетъчни организми. Но един от тези организимни е бил специален – цианобактерията. Имал е уникалното свойство наречено фотосинтеза. Можел е с помощта на слънчевата светлина да преобразува въглеродния диоксид в кислод. Милиард и половина години по-късно цианобактерията се разпространила по цялата планета и генерирала толкова кислод, че се образувал озоновият слой, а с него и многоклетъчните организми и … вече знаете историята – докато не сме се появили и ние „интелигентните“ примати.
ЩРАК…….
Нека си направим един мисловен експеримент. Представете си, че сте цианобактерия родена преди 2 милиарда години. Раждате се, дишате, храните се, живеете 15 минути и умирате. Не виждате никакъв смисъл в краткото си съществуване. Просто една от многото. Но тази цианобактерия и всички трилиони след нея са причината аз и ти да сме тук сега. Да четем тези редове, да работим с технологична джаджа, която ни свързва през хиляди километри, да рисуваме спиращи дъха пейзажи, да композираме невероятни мелодии… И ако продължим мисловния експеримент може след много, много години ние да сме причината, което да промени не само планетата, както правим ние сега за добро или лошо, а дори цялата позната вселена. Това звучи толкова невероятно, колкото би звучало невероятно ако на една цианобактерия и разкажем (ако и придадем малко човешки свойства) как тя е една от причините да се появят някакви странни същества по земята, които могат да летят, които да стигнат до луната и да слушат сигнали от ръба на познатата ни вселена.
Животът ни има смисъл. Ако не за някакво невероятно бъдеще то със сигурност за всички хора около нас. Бъдете съзнателни, в това което правите защото утре вие и вашите действия ще бъдете причината за действителността, в която живеем. Ако искате страната, в която сме да бъде приятно място, където да се развиваме и процъфтяваме то направете нещо малко, с което да помогнете на процеса. Накрая резултатите може да ви смаят.
