Наръчник „Как да се счупим“
Един постинг предизвикан от наблюденията ми над доста хора, които се скъсват от тренировки в преследване на една илюзия…
Вижте как тренират професионалистите. Пробвайте да тренирате със същия/подобен обем без да се съобразявате с хранителен режим, сън, възстановяване, среда, индивидуални ви особености и ви гарантирам, че след известно време най-слабото ви звено ще сдаде багажа. Има и изключения, но да разчитате да сте такова без да познавате физиологията и психиката си в детайли е безрасъдно. Тренировките имат катаболен ефект, а възстановяването (сън, хранене, почивка) след тях има анаболен. Ако искате да се развивате ще трябва да намерите оптималния баланс между двете, за вашето тяло и психика.
Научили сме се да оцеляваме. Оцеляваме, защото реагираме бързо. Реагираме бързо, защото имаме склонност за приемане на определени факти без да се налага да ги обмисляме (когато залитна ще сложа крак в посоката на залитане, за да възстановя баланса; затварям си бързо очите, за да не ме заслепи ярка светлина; …). Реалността е, че зад всяко едно нещо, което вече ни е познато имаме изградена нагласа (на английски bias) и действаме (почти) винаги според нея. И това не се отнася само за решения, от които ни зависи живота или здравето на момента, а и за навици, настроения, решения и т.н. Ние сме една мешавица от изградени нагласи от среда, семейство, общество, култура, пол, човешки геном… Естествено има начин да си променим нагласите (състоянията ни на привличане) и съответно себе си, но затова някой друг път.
Виждаме резултатите на професионалистите, виждаме успехите им на националната и световна сцена, виждаме как ги спонсорират различни фирми, виждаме как са харесвани от (десетки) хиляди хора и бленуваме да бъдем като тях. Живеем в общество, което ни е създало нагласа, че да сме щастливи трябва да сме известни (богати, бързи, силни, …), а за да сме известни (богати, бързи, силни, …) логично е да следваме тези, които вече са го постигнали. Какво е щастието? Кое ни кара да чувстваме удовлетворени? Каква е разликата между това да сме удовлетворени или задоволени? Обширна тема, която ще засегнем друг път.
Идеята тук е да си зададем въпроса „Защо“. Защо правим нещата по начина, по който го правим? И да бъдем честни пред себе си. Всички сме хора и имаме „слабости“ – искаме да задоволим първичните си потребности, искаме да сме харесвани, искаме да сме известни, искаме да имаме повече, … И понякога сме толкова заслепени от крайната цел, че игнорираме всички последствия от действията ни докато в един момент… стане прекалено късно и разберем, че сме простосмъртни.
На въпроса „Как да не се счупим“ ИСТИНСКИЯ отговор не е в тренировъчния план, а в разбирането ни за света, нагласите ни, човешката природа и индивидуалните ни особености. Без това разбиране просто опипваме в тъмното или сляпо следваме някого, надявайки се това да е правилния път.
Пожелавам на всички следващия път, когато отидете на стадиона, в залата, на лостовете или където и да е друго място за трениране да не гоните просто повече километри, по-бързо време, повече килограми, а да си дадете сметка защо наистина го правите.
