Какво ще си помислите ако ви кажа, че можете да постигнете всичко, което пожелаете – само се иска малко смелост? Сигурно, че съм луд и ще започнете да пожелавате да сте богати като Батман и да пърдите като Супермен. Макар да съм сигурен, че дори тези ви желания могат в известна степен да се изпълнят по-важното в случая е личностното ви развитие – това да сте с една идея по-уверени, по-умни, по-силни, по-удовлетворени, по-щастливи.
„Дай я тази рецепта – кажи ми отговора на живота, вселената и всичко останало! Ама ако е 42, да знаеш, че го знам вече.“
Поговорете със себе си. Изяснете страховете и притесненията си (да изляза на сцена да говоря пред хора, да започна нов бизнес, да поканя красивата девойка на среща, …). Всички ние инстиктивно избягваме тъмнината, не поемаме излишни рискове, в магазина купуваме само познатите ни марки храни и препарати – страним от неизвестното. Когато това неизвестно ни стане познато, когато свикнем с него, когато го приемем то вече не е (толкова) страшно. Затова поговорете със себе си. Заглушете за известно време шумът на мислите ви от ежедневието и изяснете това, от което се страхувате и притеснявате. Помислете реално какво толкова лошо може да се случи ако това, от което се страхувате се сбъдне – включете въобжението си на по-горна предавка и нагледно си представете различните варианти. Не си спестявайте подробностите.
А сега си представете и помислете колко е реалистична представата ви, дали това наистина може да се случи и дори ако се случи дали е толкова фатално и нищо повече не може да се направи. За всички песимисти, които все още смятат, че страховете им са обосновани имам добра новина.
Всеки от нас има нещо наречено психологическа имунна система и при всеки от нас, когато има заплаха, която може да увреди психическото ни здраве тя се активира и кара съзнанието ни да интерпретира отминалите събития с положителен знак т.е. ние не ги приемаме за нещо лошо, а точно обратното – че са ни помогнали, че са ни подобрили, че са за нещо добро. Звучи абсурдно, но както сме еволюирали с имунна система, която се активира при опастност за тялото ни, така и природата се е погрижила и за психическото ни здраве. В едно изследване сред множество младоженци, които са били изоставени пред брачния олтар (!) след първоначалния срив до няколко седмици след самото събитие хората смятали, че това е най-доброто, което им се е случило в живота – освободили са се от излишен товар, разбрали са, че са с грешния човек, преоткрили са свободата и т.н. Психологическата им имунна система се е задействала и от нещо „лошо“ ги е накарало да „прогледнат“ в позитивен аспект.
Психологическата ни имунна система обаче не се активира при всяко притеснение, а само при натрупано психическо напрежение над определен праг (и този праг е индивидуален за всеки). Какво означава това? Това означава, че малките неща, които ни тревожат в ежедневието ни носят по-голям дискомфорт от това да пробваме да променим нещо кардинално в живота си и да се „провалим“. Естествено в началото няма да ни се струва така, но с течение на времето ще започнем да виждаме положителните страни на нашият „провал“. И какъв е изводът? Пробвайте смело – имате си ангел пазител. Можете единствено да спечелите! Ами ако не се провалим и постигнем това, което сме пожелали, а?
😉
„А как да направя първата стъпка? Как да прескоча бариерата на първоначалният ми страх и притеснение?“
Сложете нещо по-ценно за залог! Нека ви разкажа история от моят жизнен опит. От малък винаги съм бил притеснителен и идеята да изляза пред много хора и да говоря е била немислима за мен. Само мисълта за това ме сковаваше и караше да изтръпвам. В студентските си години реших, че искам да преодолея този си страх и поех ангажимент пред човек, който ценя и уважавам да водя един курс по програмиране срещу заплащане. Събраха се хора за курса, подписах трудов договор и обещах на следващия ден да започнем курса. Дадената дума и това да не разочаровам, човекът пред когото съм поел ангажимент за мен са по-ценни да не ги загубя от страхът ми да изляза пред една зала хора и да ги уча да програмират. В крайна сметка проведох курса и осъзнах, че страхът е бил само в главата ми. Всеки следващ път беше все по-лесно и в крайна сметка вече нямам това притеснение.
Затова сложете от едната страна на везната нещо, което цените повече от риска да загубите страховете си и направете това, за което винаги сте мечтали, но не сте имали смелостта да направите.
И в края (има ли такъв изобщо?) образовайте се, разширете кръгозора си, пробвайте, ‘проваляйте’ се – учим се цял живот.
