Нямам време!
Все не стига … дали?
Аз понеже съм практичен човек с влечения към логиката и алгоритмите ви предлагам да направим една много проста сметка къде се губят всички 168 часа в седмицата и не ни остава време.
– сън – 7 дена по 8 часа = 56 часа;
– работа – 5 дена по 11 часа (8 работни, 1 за обяд и по 1 за отиване и връщане до работа т.е. общо 2 – реално е повече отколкото ни отнема) = 55 часа;
– домашни задължения (чистене, готвене, пазаруване и други) – 7 дена по 2 часа (това е усреднено) = 14 часа;
– прекарване на време със семейството, приятели – 7 дена по 3 часа (това е усреднено – някои дни може да са повече часове, а други по-малко) = 21 часа;
Я да сметнем какво се получи: сън + работа + домашни задължения + семейство/приятели = 146 часа. Нека добавим още 10 часа за допълнителни дейности и се получава 156 часа – тези часове са с много запаси и са предостатъчно за над 95% от повечето хора.
Такааааа. Имаме едни 12 часа на седмица, които можем да ги използваме за нещо полезно за себе си – примерно да отделим по 1 час на ден да потренираме, да прочетем книга, да се научим да свирим на музикален инструмент, да се запишем на някакъв курс и т.н. Добре, на хартия ги имаме тея часове, а реално нещо не ни се получава. Как става така? Сигурно вече си мислите, че вие сте едни от онея 5% изключения, за които направих сметките по-горе. А дали е така?
Проблемът не е и никога не е бил времето. Проблемът е вътре в нас и нашите приоритети. Представете си, че сте много заети на работа и някой познат дойде при вас и ви предложи да се разходите. Най-вероятно ще му кажете, че сте много заети и нямате време сега. Но представете си в същата ситуация, че ви се обадят и ви кажат, че е станало наводнение във вас и спешно трябва да се приберете и отключите, за да се вземат мерки. Изведнъж, магически ще се появи време, за да свършите това. Реално вие сте преподредили приоритетите и вършите това, което смятате за най-важно първо. Давам ви по-екстремен пример, за да ви покажа, че когато всъщност казвате „Нямам време“ („Не ми стига времето“) всъщност казвате „Не ми е приоритет“ („Не ми се прави“)! Ако някой ви предложи $10 000 долара тази седмица вместо всеки път, когато отваряте Facebook да отваряте и четете някоя книга почти сигурно ще се съгласите и ще го направите.
Ако предпочитате да гледате телевизия и да сте в час с последните клюки във фейса – ок, но не използвайте времето като оправдание, че не сте свършили нещо друго (тренировка, книга или каквото и да е). Това е да бягате от отговорност и да прехвърляте вината върху външни, независещи от вас причини. Има ли желание, има начин. В противен случай има оправдания защо нещо не се е случило или не може да се случи.
А как да разчупим порочния кръг? Как да си създадем навик да ходим на тренировки, да прочетем книга, да започнем нещо ново – това е разход на енергия, а тялото и психиката ни инстинктивно се съпротивляват срещу загубата й (макар впоследствие да получим много повече обратно). За това … следващия път.
