Трявна ултра
(през погледа на един от организаторите)
– Част втора –
–––––––––––––––––––––
Проблясък….
14 дена преди старта
Валеше. Валеше силно. Не знам това дали това е знак, че ще ни върви по вода или, че ще се удавим от проблеми. Надявах се на първото и се притеснявах от второто. Маратонките ми почти веднага започнаха да джвакат. Наско притичваше до мен и мърмореше нещо за някакъв секс, някакви майки. Май и моята беше намесена във въображаемата му оргия. Пропуснах го покрай ушите си – не исках да го бия още първия ден.
Още преди да пристигнем в Трявна ни докладваха, че пътят към един от трудно достъпните ни пунктове се беше срутил от постоянните дъждове последните седмици. Освен, че трябваше да започнем с маркирането, се налагаше да проверим, и ако е небходимо да намерим обход. Още не бяхме започнали, а проблемите вече се трупаха. „Няма нерешими проблеми. Ще се справя“ – повтарях си мантрата. Така или иначе вече бяхме във фаза, в която само правиш каквото е необходимо и се надяваш метереологичните условия и непредвидените обстоятелства да са с теб.
Най-накрая се качихме на Папратливата поляна. Преди няколкостотин години тук се е водила битка на живот и смърт, в която войската на Асен и Петър разгромява византийците, а самият византийски император Исак II Ангел едва успява да избяга. Плочата в памет на провелата се батална сцена стоеше самотна, почти закрита от папратта.
Забихме първата табелка и хукнахме надолу към неизвестното…
Проблясък…
12 дена преди старта
Нямаше обхват. Чудесно – единият ни пункт щеше да стои на тъмно и нямаше да знаем какво става с него. Не можеше да допуснем това да се случи. Свързахме се с Богдан – една от най-големите планински кози, които познавам и страшно добър програмист, който от своя страниа ни свърза със свой приятел – Борко. Начетен, радио-любител със завидни познания по телекомуникации. Прие поканата ни присърце и веднага започна да мери и разчертава в Google Earth кой пункт къде се намира и коя е най-добрата точка, в която да се сложи една главна антена, която да обхваща цялото трасе – от тук нататък тази точка я наричахме G-точката. Оставих го да подготвя комуникационния оргазъм и продължихме работата си по трасето…
Проблясък…
7 дена преди старта
Краси, Вили и Стан мачкаха административните задачи една след друга. Вече в цяла Трявна и околностите ни знаеха от постоянното юркане на Краси, красноречието на Стан и от …ъъъъ… чара на Вили. Засега нещата вървяха по план. Само дето 5-те часа неспокоен сън и постоянното физическо и психическо натоварване започваха да ни скапват. Нашият ултрамаратон беше започнал.
Проблясък…
3 дена преди старта
Ежедневието отново ме подемаше, вниманието ми се концентрираше върху задачите и болките изчезваха. Отпуснех ли се за момент съзнанието ми отново се връщаше към самоанализ и умората опитваше да ме събори. Прехвърлях се бързо на следващата задача и гледах да се държа ангажиран. Бях играл тази игра на котка и мишка със съзнанието си неведнъж и просто гледах да внимавам да не прекрача границите си.
Маркирахме последните отсечки от трасето и щеше да ни остане само да проверим в петък дали всичко си е на мястото. Гостите на хотела вече най-вероятно си мислеха, че съм някой бездомник – всяка вечер се връщах мръсен, прашен, с ленти, мачете, ножици висящи от раницата на гърба ми и малко луда усмивка.
Състезанието
Проблясъци:
Опъване на арка, старт, телефонни разговори, закъснял пункт на Сечен камък, старт 3 км, емоция, усмивки, снимки, първи финиширал на 23км, ядене на сандвич, грешна информация за насочен състезател на 76 км към 141км трасето, загубен екип от доброволци към пунк Ловците, идва местен ловец да ги упъти, Иван отива на пожар да оправя проблемен участък с липсваща маркировка, задействаме процедура по зареждане на пункт с привършващи провизии, проблем с комуникацията с пункт Българка, първи финиширал на 76км, втори сандвич, трети сандвич, четвърти сандвич, смрачаване, мъгла, разговори със състезатели по телефона не виждащи маркировката в тъмното и мъглата, студ, умората започва да ме застига, първи финиширал на 141 км, 9 часовото приключение на Стан по „спасяването“ на доброволците от пункт Ловците, Краси идва да ме смени да легна за 1 час, събуждам се след 2 часа, посрещане на състезатели на голямата дистанция, награждаване, овации, усмивки, превъзбудено настроение, край на състезанието, започваме да прибираме техниката, умора, умора, умора, дълбок сън. А може би всичко беше сън…
––––––––––––––––––-
И пред прага на новата година вече гледаме напред към новото приключение. Готови ли сте?
